Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Саймън, виж…
— Признавам, че да вляза в твоята стая и да се цупя, може би не е особено редно — прекъсна я твърдо той, като хвърли скицника на леглото. — Но трябваше да си взема багажа.
— Къде отиваш? — попита Клеъри.
— Вкъщи. Мисля, че твърде дълго се задържах тук. Това място не е за мундита като мен.
Тя въздъхна.
— Виж, съжалявам. Не съм искала да го целувам; просто се случи. Знам, че не го харесваш.
— Не — каза още по-твърдо Саймън. — Аз не харесвам изветряла кола. Не харесвам лигави момчешки поп групи. Не харесвам задръстванията. Не харесвам домашните по математика. Но мразя Джейс. Схващаш ли разликата?
— Той спаси живота ти — отбеляза Клеъри, чувствайки се като предателка — все пак Джейс бе взел участие в тази мисия, защото се боеше да не си навлече неприятности, ако я убият.
— Това са подробности — каза пренебрежително Саймън. — Той е задник. Мисля, че заслужаваш нещо по-добро от него.
Клеъри побесня.
— О, сега пък на какъв се правиш? — тросна се тя. — Ти беше този, който покани момичето с „най-страхотното тяло“ на пролетния бал. — Тя имитира лигавия тон на Ерик. Саймън гневно сви устни. — Така че какво си се заял с Джейс? Нито си ми брат, нито баща, не е нужно да го харесваш. Аз никога не съм харесвала приятелките ти, но съм била достатъчно тактична да не ти натрапвам мнението си.
— Това — процеди Саймън през зъби — е различно.
— Какво? Как така различно?
— Защото виждам как го гледаш! — извика той. — А аз никога не съм гледал което и да е момиче по този начин! При мен винаги е било ей така, колкото да се упражнявам, докато…
— Докато какво? — Клеъри смътно съзнаваше, че се държи ужасно, че всичко това беше ужасно. Те никога досега не се бяха карали за нещо по-сериозно от това, кой е изял последната курабия от кутията на къщичката на дървото, но усещаше, че не може да спре. — Докато не срещна Изабел? Не мога да повярвам, че ми държиш сметка за Джейс, при положение че направи маса глупости заради нея! — Гласът й прерасна в писък.
— Опитвах се да те накарам да ревнуваш! — изкрещя в отговор Саймън. Ръцете му висяха отстрани, стиснати в юмруци. — Толкова ли си глупава, Клеъри, толкова ли си глупава, та нищо не си забелязала?
Тя го погледна втренчено, в недоумение. Какво, за Бога, искаше да каже той?
— Опитвал си се да ме накараш да ревнувам? С каква цел, за Бога?
Внезапно си даде сметка, че това беше най-лошото нещо, което можеше да го попита.
— Защото — отвърна той толкова горчиво, че тя се смая — от десет години съм влюбен в теб и си мислех, че е крайно време да разбера дали и ти чувстваш същото към мен. Оказа се, че не.
Това й подейства като удар в стомаха. Не можеше да говори; сякаш в дробовете й не бе останал въздух. Втренчи се в него, като се опитваше да формулира нещо като отговор — какъвто и да е отговор.
Саймън рязко я прекъсна.
— Недей. Не е нужно да казваш каквото и да било.
Гледаше го като парализирана как отива към вратата.
Колкото и да й се искаше, не можеше да помръдне, за да го спре. Какво можеше да каже? „И аз те обичам“? Та тя не го обичаше!
Той спря до вратата, сложи ръка на дръжката, обърна се и я погледна. Сега очите му зад очилата бяха повече уморени, отколкото гневни.
— Наистина ли искаш да знаеш какво още каза майка ми за теб?
Тя поклати глава.
Той сякаш не забеляза.
— Каза, че ще разбиеш сърцето ми — рече и излезе. Вратата се затвори след него с решително щракване и Клеъри остана сама.
Сега вече, помисли си тя с горчивина, която беше типична не толкова за нея, колкото за Джейс, добре се подредих.
След като Саймън излезе, тя се отпусна на леглото и извади скицника си. Притисна го до гърдите си, без да има желание да рисува, искаше само да усети и да помирише познатите неща: мастило, хартия, креда.
Поколеба се дали да не хукне след Саймън и да се опита да го спре. Но какво щеше да му каже? Какво можеше да му каже? Толкова ли си глупава, Клеъри, беше й казал той. Толкова ли си глупава, та нищо не забелязваш?
Клеъри се сети за хилядите неща, които той беше казал или направил, подмятанията на Ерик и другите за тях, прекъсването на разговорите при влизането й в стаята. Джейс е знаел от самото начало. Смея се, защото обясненията в любов ме забавляват, особено когато е несподелена. Оттогава се питаше какво ли бе имал предвид, но сега вече знаеше. Поне това й се изясни.