![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Зад теб — каза Логън и посочи с кимане над рамото на дългокосия северняк. Тръпката се обърна натам, Логън на другата страна и двамата застанаха с гръб един към друг. Сега около портата имаше три или четири опрени стълби и битката на стената се беше разкъсала на няколко отделни кървави схватки. През парапета започнаха да се прехвърлят още от диваците, с лъснали от дъжда страховити лица и още по-страховити оръжия, крещяха и джавкаха на неразбираемия си език. Втурнаха се към Логън. Зад гърба си той чу сблъсък на метал и ръмженето на Тръпката, но не се обърна да погледне. Сега можеше да се справя единствено с това, което беше пред него. Човек трябва да е реалист за тези неща.
Провлачи тежко крак назад, но изтощението му бе само наполовина престорено. Когато първият го връхлетя, скочи напред и го посече през лицето. Дивакът сграбчи лицето си и отлетя с писък настрани. При следващия си замах Логън залитна и се озова точно пред друг дивак, който го фрасна здраво в гърдите с щита си. При сблъсъка ръбът на щита се заби под брадичката му и той си прехапа езика. Отстъпвайки, се спъна в мъртвото тяло на един от своите, но успя да се задържи на крака и да замахне напосоки с меча. Острието му профуча в празното пространство и инерцията му го повлече след себе си. В следващия момент усети нещо да се забива в крака му. Простена, загуби равновесие и заподскача на един крак, размахвайки меча около себе си. Забеляза някакво движение, животински кожи с дълъг косъм, замахна натам. Раненият му крак поддаде и той се сблъска с някого. Паднаха на кълбо и Логън фрасна здраво главата си в камъка. Двете тела се превъртяха и Логън се озова отгоре. Осъзна, че крещи и от устата му хвърчи слюнка. Сграбчи сплъстената коса на дивака и блъсна лицето му камъка отдолу, после пак и пак, не спря, докато не усети, че черепът му е омекнал. Провлачи се настрани и чу остър звук от сблъсък на метал в каменната пътека. Звънтенето дойде точно от мястото, където бе само преди секунда. Надигна се на колене, с отпуснат в лепкавата му ръка меч.
Не можа да стане. Дишаше тежко, дъждът се стичаше по лицето му, от косата му капеше вода. Идваха още, а място за бягане — никакво. Кракът го болеше. В ръцете му не бе останала никаква сила. Усещаше главата си странно олекнала, сякаш щеше да полети. Нямаше сила да се бие повече. А идваха още. Най-отпред беше един с дебели кожени ръкавици, стиснали дръжката на тежък чук, чиято покрита с шипове глава лъщеше от кръв. Имаше вид на нещо, разбило не една глава, и Логън осъзна, че следващата ще е неговата. И така Бетод най-после щеше да победи.
Усети остър спазъм в стомаха си, сякаш в него се отваря голяма празнина. Мускулите на ръцете му се стегнаха, пръстите му стиснаха до болка дръжката на меча и кокалчетата му изпукаха.
— Не! — изсъска Логън. — Не, не, не.
Със същия успех можеше да каже на дъжда да спре. Чувството на глад и празнота се разпростря по цялото му тяло, плъзна нагоре към лицето му и разтегли устните му в кървава усмивка. Онзи с ръкавиците приближи, влачеше главата на чука по мокрия камък. И тогава погледна рязко през рамо.
Главата му се пръсна и във въздуха полетяха струи кръв. Крамок-и-Файл изрева като разярена мечка и кокалите на огърлицата му се размятаха на гърдите му. Въртеше чука си в широка дъга над главата. Следващият дивак опита да се отдръпне и вдигна щит пред главата си. Чукът на Крамок полетя ниско и отлепи краката на дивака от земята. Онзи се запремята по пътеката на стената и накрая спря по очи. Въпреки огромното си телосложение, планинецът изскочи на стената пъргаво като танцьор и стовари чука си в корема на следващия дивак. Нещастникът полетя назад и се блъсна в каменния парапет. В следващия момент хората на Крамок, с размазана от дъжда синя боя по лицата, се втурнаха с викове и крясъци напред. И пред очите на задъхания Логън едната група диваци се зае с избиването на другата. Планинците плъпнаха по пътеката и започнаха да изтикват диваците от отвъд Крина, да ги изхвърлят от парапета в калта под стената и да събарят обратно стълбите им.
Логън беше коленичил в дълбока локва, задъхан и подпрян на студената дръжка на меча на Канедиас. Преви се на две, стомахът му се надигаше и спускаше бързо, поглъщайки студения въздух, устата му беше пълна със соления вкус на кръв, а носът му пълен с миризмата й. Не смееше да вдигне глава. Стисна зъби и изплю голяма солена храчка. Успя да потисне хладната празнина в стомаха си и тя бавно се отдръпна, оставяйки го на болката и изтощението. Засега поне щеше да се тревожи само за тях.