Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
Двама мъже се бореха за едно копие. Стискаха дръжката и дърпаха, въртяха се, а Логън не можа да си спомни защо. Мъж с дълга коса забавено пое с щита си мощен, плавен удар от боздуган. Няколко трески отскочиха нагоре и се завъртяха мудно във въздуха. Оголил зъби, дългокосият описа широка дъга със секира, посече краката на някакъв дивак и ударът явно беше много силен, защото краката на дивака се отлепиха от земята и той се преметна във въздуха. Навсякъде имаше хора, мокри, побеснели, омазани с кал и кръв. Битка? На чия страна е той?
Усети как нещо топло се стече в едното му око, докосна го. Загледа се намръщено как дъждът отмива порозовелите върхове на пръстите му. Кръв. Удари ли го някой по главата? Или просто сънува? Далечен спомен може би.
Обърна се рязко, точно преди боздуганът да се спусне и разцепи черепа му като яйце. Сграбчи за китките някакъв рошав гадняр. Изведнъж светът отново се забърза, изпълни се с шум, а главата му затуптя от болка. Залитна заднишком към парапета, почти опрял лице в онова на рошавия — мръсно, брадясало и изкривено от ярост.
Пусна едната си ръка и заопипва колана си за нож. Не напипа нищо. Цялото това време, прекарано в точене на всички тези остриета, а сега, като му потрябва едно — нищо подръка. Тогава си спомни. Ножът от тази страна на колана сега беше дълбоко забит в тялото на грозника, който лежеше в калта някъде под стената. Трескаво заопипва от другата страна на колана си. Засега успяваше да държи боздугана над главата на дивака, но вече започваше да губи тази битка, все пак използваше само една ръка. Усети как бавно бива притиснат към парапета, с изкривен назад гръб. Тогава пръстите му напипаха дръжката на нож. В същия момент рошавият отскубна боздугана си, замахна отвисоко и нададе силен крясък, примесен с вонящ дъх в лицето му.
Логън го наръга в главата. Острието влезе през едната буза и излезе през другата, като по пътя си отнесе няколко зъба. Викът на рошавия премина в остър писък. Той изпусна боздугана и залитна назад с широко ококорени очи. Логън клекна и измъкна меча си измежду краката на двамата биещи се за копието. Сега видя, че единият беше от техните войници, а другият — дивак от отвъд Крина. Изчака дивакът да приближи и го посече през задната страна на едното бедро. Онзи се сгромоляса с писък на земята, готов да бъде довършен от противника си.
През това време рошавият кървеше обилно от лицето, а едната му ръка дърпаше дръжката на ножа, в опит да го извади от бузите си. Мечът на Създателя остави дълга, кървава цепка през кожите на гърдите му и онзи падна на колене. Следващият замах разцепи черепа му на две.
На десетина крачки по-нататък, Тръпката го беше загазил сериозно. Беше притиснат от трима диваци, четвърти тъкмо се прехвърляше през парапета, а всички от хората му бяха заети. Дългокосият северняк примижа при следващия удар с чук по щита си, изпусна секирата си и тя изтрака на земята. На Логън му мина през ума, че за него самия ще е по-добре, ако Тръпката свършеше на стената с размазана глава, но вероятността той да е следващият не беше никак малка.
Затова пое дълбоко въздух и се втурна с рев напред.
Първият от диваците се обърна навреме, за да посрещне острието на меча му с лицето си вместо с тила си. Вторият успя да вдигне щита си, но Логън замахна ниско и острието му отсече единия му крак под коляното. Дивакът изпищя и падна по гръб в локвите, а кръвта му зашуртя във водата. Третият беше огромно копеле, с щръкнала във всички посоки червена коса. Беше успял да свали Тръпката на колене, притиснат в парапета и с безпомощно увиснал щит. От една цепка ни челото му течеше кръв. Червенокосият вдигна чука си да го довърши, но преди да замахне, Логън го наръга в гърба и дългото острие на меча му се заби до дръжката. Никога не заставай лице в лице с човек, ако можеш да го убиеш и в гръб, така казваше бащата на Логън и той се опитваше да спазва този му съвет. Първоначално червенокосият закрещя и се замята бясно, повличайки след себе си стисналия здраво дръжката на меча на Създателя Логън, но накрая се строполи мъртъв.
Логън хвана Тръпката под мишница и го вдигна на крака. Той го изгледа объркано, после погледът му се избистри и видя кой му беше помогнал. Наведе се и грабна лежащата на камъните секира. За момент Логън се замисли дали следващото му действие няма да е да забие острието й дълбоко в черепа му, но Тръпката просто застана до него, с окървавено от раната на челото си лице.