Последният довод на кралете [bg]

— Хубаво, като реалист да те питам. Мислиш ли, че ще оживеем?

— Може би — отвърна след кратък замисъл Логън.

В тъмното се чуха нечии жвакащи стъпки и към огъня се приближи Тръпката. Раната на челото му беше превързана с парче сив плат и косата му висеше мокра и кална покрай лицето.

— Главатар — каза.

Кучето се усмихна и се изправи. Плесна го по рамото.

— Е, Тръпка. Добра работа свърши днес. Радвам се, че си с нас, момче. Всички се радваме. — Изгледа Логън. — Всички се радваме. Мисля да отида да си почина малко. Ще се видим, като онези дойдат пак. Най-вероятно няма да е след дълго. — Той се отдалечи в тъмното и остави Логън и Тръпката един срещу друг при огъня.

Вероятно сега Логън трябваше да примъкне ръка към някой от ножовете си, да застане нащрек за резки движения. Но беше прекалено изморен и насинен. Затова просто си седеше и гледаше нагоре към Тръпката. Дългокосият северняк стисна устни и седна срещу Логън, бавно и с голяма неохота, сякаш му предстоеше да яде нещо развалено и нямаше друг избор, освен да го направи.

— Ако бях на твое място — проговори след кратко мълчание той, — щях да оставя онези копелета да ме убият.

— Преди няколко години със сигурност щях да го направя.

— Какво се промени?

Логън се намръщи, сякаш обмисляше дали си заслужава да отговаря. После вдигна рамене.

— Опитвам се да бъда по-добър човек.

— И мислиш, че това ще е достатъчно?

— Какво друго ми остава?

Тръпката се загледа в огъня.

— Исках да ти кажа… — Думите се запънаха на върха на езика му, но накрая успя да ги изрече. — Че съм благодарен. Днес ми спаси живота. Знам го. — Личеше си, че не му достави удоволствие да го каже, и Логън знаеше защо. Трудно е да получаваш услуги от човек, когото мразиш. Става по-трудно да го мразиш след това. Загубата на враг може да е по-тежка от тази на приятел, особено на стар враг.

Затова Логън просто сви рамене.

— Не съм направил нищо кой знае какво. Само каквото прави човек за хората от своята страна, нищо друго. Аз ти дължа много повече. Не съм забравил, че никога няма да мога да ти се издължа.

— Така е. Но ако питаш мен, това е някакво начало. — Тръпката се изправи и понечи да си върви. После спря и се обърна, с наполовина осветено от светлината от огъня сурово лице. — Не е така просто, нали, човек никога не е само добър или само лош? Дори ти. Дори Бетод. Никой.

— Не е. — Логън седеше и не откъсваше очи от пламъците. — Не е така просто. Всеки си има причини. И добрият, и лошият. И всичко зависи откъде го погледнеш.