Последният довод на кралете [bg]

На избраното за акостиране място в средата на кея, където дълбочината на пристанището бе най-голяма, беше предварително построен нов дървен пристан, по който официалната делегация от Талинс да влезе в Адуа. И сега те се спуснаха по рампата на кораба, като посетители от далечна земя, където всички бяха богати, красиви и следователно щастливи.

От двете страни маршируваха колони брадати стражи, в еднакви черни униформи, с ослепително блестящи шлемове на главите. Между тях, в две колони от по шест, слязоха придворните дами. Бяха облечени в червени, сини или наситенолилави копринени рокли, всяка една сама по себе си величествена като кралица.

Въпреки това у никого от смаяните посрещачи на кея не остана съмнение кой беше центърът на внимание в тази процесия. Пред тях вървеше принцеса Терез: висока, слаба, умопомрачително царствена, грациозна като танцьорка и същевременно внушителна като приказна императрица. Искрящо бялата й рокля беше извезана със златен конец, а лъскавите й коси имаха цвета на бронз. На бялата й шия висеше огърлица, от която проблясваха огромни диаманти. „Бижуто на Талинс“, надали имаше друго име, което да й подхожда повече. Терез изглеждаше чиста и ослепителна, горда и великолепна, красива като безупречно шлифован диамант.

С докосването на стъпалата й до каменния кей, тълпата избухна в бурни аплодисменти. От високите прозорци на сградите, в безупречно оркестрирана последователност, заваляха цветни листенца. Тя се насочи към Джизал с цялото си великолепие и достойнство, вдигнала непосилно високо брадичка, поставила една върху друга длани пред себе си. Процесията й я последва по мекия килим, през омайния аромат на пърхащите из въздуха розови и червени листенца.

Ако някой бе описал гледката на появата на Терез като спираща дъха, това щеше да е грандиозно подценяване на действителността, предвид ефекта, който постигна тя върху Джизал.

— Ваше Кралско Величество — промърмори принцесата с тон, който успя да обърне смисъла на реверанса й и да накара Джизал да се почувства като склонил смирено глава пред нея. Придворните дами последваха примера й и приклекнаха грациозно, а стражите се поклониха дълбоко в съвършен синхрон. — Моят баща, великият херцог на Талинс, ви изпраща най-искрените си извинения — тя се изправи, сякаш вдигната от невидими нишки и отново изпъна гордо гръб — за това, че неотложни дела в Стирия го възпрепятстват да присъства на нашата сватба.

— Важното е, че вие сте тук — изграчи Джизал и моментално се прокле наум, че забрави за официалната форма на обръщение към една принцеса. Беше му доста трудно да си събере мислите в нейно присъствие. Отблизо Терез беше още по-зашеметяваща, отколкото си я спомняше отпреди година и повече, когато я видя за пръв път на банкета в своя чест. Тогава тя спореше яростно с принц Ладисла. Споменът за гневните й крясъци допълнително смути Джизал, но от друга страна, изправен пред перспективата за брак с Ладисла, сигурно и той самият щеше да се държи по същия начин. В края на краищата принцът беше истински задник. Но Джизал беше съвсем друг човек, той нямаше нужда да се притеснява от подобно отношение от нейна страна. Или поне така се надяваше.