![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Много добре — каза Баяз и закима замислено. — Мисля, че си готов за сватбата си.
Най-странното беше, помисли си Джизал, възползвайки се от така редките моменти, в които бе оставян насаме с мислите си, че той нито веднъж, по никакъв начин не се беше съгласявал с тази сватба. Нито беше правил, нито приемал предложение за брак. Не беше казал „да“. И въпреки това ето го сега готов, само след няколко часа, да бъде свързан в брачен съюз с жена, която не познаваше. Не му убягна и това, че за да приключат така бързо приготовленията, явно уговарянето на сватбата беше започнало доста преди Баяз да му спомене за нея. Може би дори преди да бъде коронясан… но какво толкова учудващо има в това, помисли си той. От момента на качването му на престола животът му се бе превърнал в едно безметежно носене по течението, от едно неразбираемо събитие към друго. Усещането бе като на корабокрушенец в открито море, който се бори с всички сили да държи глава над повърхността, докато невидими и неподвластни на волята му течения го отнасят в незнайна посока. Само дето беше доста добре облечен за корабокрушенец.
Бавно бе стигнал до прозрението, че колкото повече власт имаше човек, толкова по-малко избор имаше в живота. Капитан Джизал дан Лутар можеше да яде каквото си поиска, да спи когато си поиска, да се вижда с когото си поиска. Негово кралско величество Джизал I, от друга страна, беше окован с невидимите вериги на традиции, очаквания и задължения, които очертаваха всеки, без значение колко дребен и незначителен, аспект на съществуванието му.
Баяз пристъпи авторитетно към него.
— Може би с разкопчано копче тук…
Джизал се дръпна не без известна доза раздразнение. Намесата на магуса във всяка секунда от живота му започваше да му писва. Вече му се струваше, че и в тоалетната да отидеше, старият негодник пак щеше да се появи от някъде, за да изследва подробно резултата от посещението му.
— Мога и сам да се справя с едно копче! — сопна се Джизал. — Да очаквам ли, че довечера, когато отида в спалнята с новата си жена, ще те намеря там, готов да ме напътстваш как най-добре да използвам оная си работа?
Лакеите се покашляха, извърнаха погледи и почтително се оттеглиха към ъглите на стаята. Изражението на Баяз остана непроменено.
— Винаги съм на разположение със съветите си, Ваше Величество, но се надявах това да е област, в която можете да се справите и без наставленията ми.
— Надявам се, че си готов за малката ни разходка. Аз се приготвях цяла сутр… — Арди замръзна при вида на Глокта. — Какво се е случило с теб?
— А, това ли? — махна с ръка Глокта към множеството синини по лицето си. — Една жена от Кантика нахлу вчера в жилището ми. Размаза ми физиономията с юмруци, а после почти ме удави във ваната. Преживяване, което не препоръчвам никому.
Арди очевидно не повярва и на дума от чутото.
— Сериозно, какво стана?
— Паднах по стълбите.
— А, стълби. Коварни гадини, особено ако не си добре с краката. — Загледа се с премрежен поглед в полупълната си чаша.
— Пияна ли си?
— Следобед е, нали? Обикновено гледам по това време да съм. Който си обича работата, започва отрано и влага цялото си старание. Така казваше баща ми.
Глокта я измери с поглед, но тя го изгледа равнодушно над ръба на чашата. Няма потрепващи устни, няма посърнало изражение на лицето, няма следи от горчиви сълзи по бузите. Арди изглеждаше точно толкова щастлива, колкото всеки друг ден. Или по-скоро, точно толкова нещастна. Въпреки това, сватбата на Джизал дан Лутар няма как да е радостно събитие за нея. Никой не обича да го зарязват, независимо от обстоятелствата. Никой не иска да бъде изоставян.
— Между другото, не е нужно да ходим. — Глокта примижа при несполучливия си опит да раздвижи сакатия си крак. Самата болезнена гримаса сякаш му причини още болка, ако можеше да се съди по изкривяването на сцепените му устни. — В никакъв случай не бих възразил срещу това, днес да не изкачвам повече стълби. Можем да си седим тук и да си бъбрим за политика и други глупости.
— И да пропуснем кралската сватба? — ахна Арди и сложи ръка на гърдите си в престорен ужас. — О, така искам да видя с какво ще е облечена принцеса Терез! Казват, че тя е най-красивата жена на света. Дори боклук като мен има нужда да се възхищава на някого. — Тя отметна назад глава и гаврътна чашата. — Пък и това, че някой е чукал младоженеца, в никакъв случай не е извинение да не присъства на сватбата му.