![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
Логън получи един болезнен юмрук в корема и се заизвива и усуква, за да избегне втори. Опита удар с глава, но опитът му беше доста вял и завърши с леко потъркване на челото му в лицето на грозника. Препъна се в нещо, залитна и усети как онзи изнася тяло в опит да го хвърли, но в последния момент успя да го ритне с бедро в топките. Не беше кой знае какъв удар, но бе достатъчен, за да охлаби хватката на ръцете му за момент и да успее да промуши своята към гърлото му.
Започна да натиска с нея нагоре, инч по инч изпънатият му среден пръст пълзеше към нашареното от белези лице на грозника. Кръстосал поглед в пръста, онзи всячески се опитваше да издърпа главата си назад. В същото време беше стиснал болезнено китката на Логън и буташе ръката му с всичка сила назад, но Логън беше вкарал и рамото си в действие и цялата му тежест работеше за него. Пръстът му подмина изкривената от напрежение уста, подмина и горната му устна и се насочи право към едната ноздра на грозника. Логън усети как начупеният му нокът задира плътта в носа на дивака. Извъртя пръст и, оголил зъби, задърпа колкото сила имаше.
Дивакът изсъска и започна да се мята, но беше късно, беше закачен като риба на кука. Не му остана друго, освен да сграбчи китката на Логън и с другата си ръка и така да опита да разкара забития в лицето му пръст. Направи го, но това означаваше, че Логън остана с една свободна ръка.
Извади нож и започна да ръга. С всеки замах от гърлото му се откъсваше силно ръмжене. Все едно просто удряше с юмрук, само дето юмрукът му завършваше с добре наточена стомана. Острието влизаше и излизаше с джвакане от тялото на грозника. От корема му, от едното бедро, от ръката, от гърдите му. Рукна кръв, изплиска и двамата биещи се и потече в локвата, в която бяха нагазили ботушите им. След като реши, че го е наръгал достатъчно пъти, Логън го сграбчи за дрехите, стисна зъби и го отлепи от земята. Нададе мощен рев и го запрати надолу през парапета на стената. Напълно неподвижно, като труп, какъвто само след секунда щеше да стане, тялото на грозника полетя надолу и се стовари сред своите.
Задъхан сред пороя от дъждовни капки, Логън се надвеси през парапета. Бяха стотици, газеха на тълпи в морето от кал под стената. Диви мъже от земите отвъд Крина. Там, където не говореха като хората и не даваха пет пари за мъртвите. Бяха подгизнали от вода и целите опръскани с кал, криеха се зад грубо скалъпените си щитове и размахваха зле изковани, но брутални, назъбени остриета. Като призрачна сянка сред проливния дъжд зад тях се развяваше знамето им — кости и опърпани кожи.
Някои носеха паянтови стълби, други вдигаха от земята донесени преди това такива, опитваха се да ги подпрат на стената и да се покатерят нагоре. И всичко това под порой от камъни, копия и подгизнали от дъжда стрели. Но имаше и такива, които вече пълзяха нагоре с щитове над главите си. В участъка на Дау имаше две стълби, една при Червената шапка и още една вляво от Логън. Двама огромни диваци млатеха с тежки секири портата и с всеки удар отнасяха мокри трески от дървото. Логън ги посочи с пръст и изкрещя. Безсмислено. Никой не го чу, нямаше и как през невероятно силния шум от барабаненето на пороя, сблъсъка, стърженето и трясъците на хиляди оръжия и щитове, бойни викове и писъци от болка.
Грабна меча си от локвата, в която лежеше — цялото матово острие беше покрито със ситни капчици вода. Малко по-встрани един от хората на Тръпката току-що се бе изправил пред един от диваците, който на свой ред току-що се беше прехвърлил през парапета. Двамата си размениха по няколко удара. Секирата на дивака попадна на щит, после мечът на северняка пропусна целта си и изсвистя във въздуха. Дивакът вдигна секирата за нова атака и Логън отсече ръката му над лакътя. Блъсна го в гърба и го повали крещящ по очи. Войникът на Тръпката го довърши с удар в тила и посочи с окървавения си меч към нещо зад Логън.
— Там! — изкрещя.
Един дивак с голям гърбав нос се беше подал над бойниците на стената. Стоеше на върха на стълба, готвеше се да се прехвърли през парапета, а дясната му ръка беше изнесена назад, готова да хвърли копие. Логън изкрещя с цяло гърло и се хвърли към него.
Очите на онзи се облещиха от изненада, поколеба се и закъсня с хвърлянето на копието. Опита да се дръпне встрани и се вкопчи в мокрото дърво на стълбата със свободната си ръка, но успя единствено да я разклати и тя изстърга странично по ръба на парапета. Мечът на Логън го наръга някъде под ръката и той залитна назад и изпусна копието си. Логън замахна отново, подхлъзна се и залитна силно напред, озова се почти в ръцете му. Големият нос се вкопчи в него и го задърпа към себе си през парапета. Логън го фрасна здраво с топката на дръжката на меча и главата му се изметна назад. С втория удар му изби няколко зъба. След третия онзи загуби съзнание и полетя надолу, като по пътя си събори един от другите на стълбата след него.