![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Дай оня кол! — изкрещя Логън на войника с меча.
— Какво?
— Кола, копеле такова, дай кола!
Войникът грабна мокрото дърво и го хвърли през дъжда. Логън пусна меча на земята, запъна чатала на единия край на кола в стълбата и започна да бута с всичка сила напред. Войникът дотича и започна и той да бута. Стълбата изскърца, разклати се и започна бавно да се накланя назад. Над бойниците се подаде едно опулено от изненада лице. Дивакът успя да зърне ръмжащите от напрежение на другия край на кола, но в следващия миг и той, и стълбата се сгромолясаха върху главите на тълпата под стената.
Малко по-нататък по стената, друга стълба бе току-що вдигната и диваците вече се катереха нагоре с щитове над главите. Червената шапка и момчетата му мятаха отгоре им камъни. Няколко от диваците бяха успели да се покатерят върху участъка на Дау и оттам се носеха викове и характерният звук на избиващи се мъже. Логън прехапа окървавената си устна и се замисли дали да не отиде на помощ, но се отказа. Съвсем скоро тук щяха да имат повече нужда от него.
Взе отново меча на Създателя, кимна на войника, който му беше помогнал, и остана на място, за да си поеме малко въздух. Зачака следващите през парапета. Огледа стената, навсякъде се биеха, убиваха и умираха хора.
Приличаха на демони в един студен, мокър, кървав ад. Бяха минали четири дена, а на него му се струваше, че бе прекарал в тази кървава баня цяла вечност. Че никога не я е напускал. И може би беше точно така.
Сякаш нямам други проблеми, помисли си Кучето, ами сега и този дъжд.
За един стрелец нямаше по-лошо от мокрото време. Е, освен прегазването от конница, което обаче на върха на кула не беше чак толкова вероятно. Лъковете се хлъзгаха, тетивите се отпускаха, перата на стрелите бяха подгизнали от вода и всичко това водеше до едно — лоша стрелба. Дъждът им отнемаше цялото предимство на високата позиция, но можеше да им коства и много повече, денят още не беше свършил. Трима едри диваци работеха усилено по портата. Двама блъскаха със секири, а третият запъваше железен кол в просеките, които отваряха, и го използваше като лост, за да откъртва дъските.
— Ако не се оправим с тези тримата, ще разкъртят портата! — изкрещя пресипнало Кучето.
— Хъ — кимна Мрачния и от гъстата четина на главата му пръснаха капки.
След солидна доза викане, Тъл, Мрачния и Кучето най-накрая строиха шейсетте стрелци пред мокрия парапет. Шейсетте мокри лъка се наведоха като един, тетивите изскърцаха и изтеглиха назад стрелите, насочени към портата. Шейсет намръщени, вир-вода мъже се прицелиха в целта.
— Готови, пускай!
Стрелите полетяха почти едновременно. Пороят заглуши напълно бръмченето на тетивите. Стрелите се спуснаха надолу, отскочиха от мократа стена, забиха се в омекналото дърво на портата и щръкнаха от земята, на мястото, където доскоро бе ровът, преди онези да го затрупат с камари пръст. За точност и дума не можеше да става, но това бяха много стрели. Когато не можеш да разчиташ на прецизна стрелба, масираната върши почти същата работа. Дивакът отдясно изпусна секирата. От гърдите му стърчаха три стрели, а от крака му — една. Онзи отляво се хлъзна настрана и падна, после побягна със стрела в рамото. Третият, с железния лост, се срина на колене и замаха с ръце към стрелата в кръста му.
— Така! Добре! — извика Кучето. Никой от останалите долу не хукна да се пробва отново на портата, което го обнадежди. Все още имаше много, които опитваха по стълбите, но с тях беше по-трудно да се справи от кулата. В това време като нищо можеха да улучат някое от момчетата на стената. Кучето изскърца със зъби и пусна наслуки една стрела в мелето пред стената. Нищо не можеха да направят повече. Стената беше работа на Тръпката, на Дау и на Червената шапка. Стената беше работа на Логън.
Разнесе се трясък и все едно небето се срина. Целият свят блесна в ярка светлина, образите започнаха да се местят бавно пред очите му, всички звуци станаха далечно ехо. Логън пристъпи, залитайки в този измислен свят, олюля се, понечи да падне и се вкопчи в стената, която също се люлееше. Опита се да разбере какво ставаше, но не стигна до никъде.