Последният довод на кралете [bg]

— Тук пък аз съм съгласен с теб.

— Плановете му бяха да използва Семето като оръжие. Не го намери, значи сега ще трябва да се сдобие с други оръжия. Предполагам, че ви води към война. Война срещу Калул и ядачите му.

Цялата лява половина на лицето на Глокта избухна в нервни тикове е клепачът му заигра. Проклето, гнусно желе! Тя наклони глава на една страна.

— Знаеш кои са, нали?

— Далечни познати. Е, какво пък. Успях да хвана една от тях в Дагоска. Разпитвах я.

— Какво научи?

— Говори ми за праведност и справедливост. Две неща, които не съм виждал още. Също за война и саможертви. Две неща, на които съм се нагледал до болка. Онова нещо каза, че приятелят ти Баяз убил господаря си. — Жената остана напълно безучастна. — Каза, че техният баща, Пророкът Калул, продължава да търси мъст.

— Мъст — процеди през зъби жената и ръцете й се свиха в юмруци. — Ще видят те какво значи мъст!

— А на теб какво са ти направили?

— Избиха народа ми. — Тя разгъна крака. — Превърнаха ме в роб. — Изправи се ловко и застана над Глокта. — Отнеха ми всичко в този живот.

Глокта усети как едното ъгълче на устните му потрепна.

— Още нещо, по което си приличаме. А сега, предполагам, времето ми изтече.

Тя се наведе и сграбчи с две ръце реверите на палтото му. Повдигна го от пода с неочаквана сила и притисна гърба му в стената. Тялото е открито във ваната…

Усети как ноздрите му се издуват, докато въздухът свисти през разкървавения му нос, и сърцето му забива лудо. Със сигурност сакатото ми тяло ще се съпротивлява, доколкото може. Неподвластната на контрол реакция на липсата на въздух. Този непобедим инстинкт за дишане. Ще се гърча и извивам насам-натам, точно като Тулкис, гуркулския емисар, когато го обесиха и изсипаха червата му, въпреки че беше напълно невинен.