Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Мисля да се поглезя с вана — усмихна се Рийс и подуши ръката си. — Воня кошмарно.
— Не и ако си падаш по бира и цигари — ухили се той, като извади замразения грах и й го подхвърли. — Не забравяй да го използваш.
Рийс се качи горе и напълни ваната с гореща вода. Накисна се и притисна граха към бузата си. Надигна се, когато Броуди влезе в банята.
— Аспирин — съобщи й и остави на ръба на ваната чаша с вода и шишенце.
Рийс излезе от банята издокарана в широка сива тениска на червени петна и фланелен панталон. Броуди стоеше до прозореца. Извърна се и се ухили.
— Хубав тоалет.
— Не ми останаха много неща.
— Добре. Можеш да ги прибереш там — махна той към скрина. — Освободих ти две чекмеджета.
— О!
— Това не е предложение за женитба.
— Добре. Ще разтребя утре. Сега съм ужасно изморена. Съжалявам, Броуди, про…
— Да, проверих. Вратите са заключени.
— Добре — пъхна се тя в леглото и въздъхна от удоволствие.
След минута лампата угасна, а матракът се размърда. Броуди притисна топлото си тяло до нея и я прегърна нежно.
Рийс го хвана за ръка. Заспа, вплела пръсти в неговите, прекалено изтощена, за да сънува.
23.
Броуди закара Рийс до ресторанта на Джоуни точно в шест. Вътре вече светеше. До бордюра стояха пикап и грозен зелен контейнер за боклук, пълен до половината със строителни отпадъци и боклуци.
Видът му накара Рийс да настръхне притеснено.
— Колко мислиш, че ще струва ремонтът?
— Нямам идея — сви рамене Броуди. — Мъжеството ми не се простира до строителните работи.
Застраховката е чудесно нещо, помисли си Рийс, но все пак имаше определена начална сума, която собственикът трябваше да плати. Когато влезе, откри Джоуни, застанала с ръце на кръста, да гледа намръщено найлоновата завеса. Носеше работните ботуши, които Рийс бе видяла в дома й първия път, когато я посети, груб кафяв панталон и бежова каубойска риза. Единият джоб на ризата бе издут, вероятно от вечния пакет „Марлборо“.
Няколко мъже се бяха покачили на стълби зад найлоновата завеса.
Ресторантът миришеше на кафе и влага. Големият вентилатор продължаваше да се върти и да охлажда въздуха.
— Днес си на работа от единадесет — каза Джоуни.
— Искам да помогна в ремонта. А ако започнеш да спориш — добави Рийс, — ще напусна, ще се преместя; в Джаксън и ще започна работа там. И тогава ще останеш не само без две сепарета, но и без готвачка.
Джоуни не помръдна.
— Момчетата работят вече цял час. Иди им приготви сериозна закуска.
— Как обичат яйцата?
— Пържени. На очи.
Броуди пристъпи към Джоуни, когато Рийс влезе в кухнята.
— Успя ли да поспиш малко?
— Ще си отспя, когато умра. Тук си само в ролята на шофьор и любовник или ще си предложиш услугите и за друго?
— Мога да върша няколко неща едновременно.
— Радвам се, бягай тогава отзад. Сигурна съм, че Рубен и Джо могат да използват помощта ти. Клиентите скоро ще започнат да пристигат, Рийс, приготви три закуски.
Рийс лично поднесе закуската на бара, Джоуни и Бебе домъкнаха още няколко маси, за да компенсират ограничените места. Редовните ранни посетители вече влизаха в заведението, а вечно сънливият сутрешен мияч се завлече в кухнята, за да започне работа.
Никой не се оплака заради неудобствата и бъркотията, но те бяха основната тема за разговор цяла сутрин. Изпитателни погледи се устремиха към Рийс, но тя се утеши с мисълта, че не можеше да очаква нещо друго. Все пак клиентите си изядоха храната, а точно в десет някой пусна джубокса.
Бе приготвила обедната супа и тъкмо правеше салца, когато Линда-Гейл влезе в кухнята.
— Ама че бъркотия. Сигурно си ми адски ядосана.
— Бях — кимна Рийс, като продължи да реже лук. — Но после се замислих и реших, че вината не беше твоя. Поне, не изцяло.
— Наистина ли? Чувствам се като пълна идиотка.
— Държа се като такава — ухили се Рийс и грабна шише с вода. — Но това бе само една от причините за побоя.
— О, Рийс, лицето ти!
— Не ми напомняй — изхленчи тя, но тъй като вече си бе припомнила, притисна студеното шише до бузата си. — Ужасно ли изглеждам?
— Разбира се, че не. Никога не би могла да изглеждаш ужасно.
— Адски зле, а? Благодарение на побоя в бара на Кланси и бъркотията тук, хората ще имат тема на разговор за дълго време.
— Ти нямаш вина.
— Така е — потвърди тя, като си помисли, че дните, в които се чувстваше виновна, вече бяха отминали. — Наистина нямам.
— Някой знае ли какво точно е станало? Имам предвид, кой би направил такава гадост? — попита Линда-Гейл, като се огледа наоколо. — Хубавото е, че Джоуни реши да боядиса целия ресторант, а не само тавана. Имахме нужда от освежаване.