Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Не е нормално да пълниш ваната, ако не възнамеряваш да се къпеш, а после да излезеш и да оставиш водата да тече. И не съм го направила.
— Разбира се, че не си — каза Линда-Гейл, като нежно разтри рамото й.
Рийс се зачуди дали бе доловила леко съмнение в успокоителния жест.
— Някой е бил в апартамента ми — продължи тя. — И това не е първият път.
Рик прикова очи в нея.
— Аз пък го чувам за първи път. Благодаря ти, Линда-Гейл. Ще те повикам, ако имам нужда от нещо.
— Хайде, Рийс, започвай да ядеш. Цял ден не си хапнала нищичко, а ако чинията се върне недокосната, Джоуни ще побеснее — каза Линда-Гейл, преди да се оттегли.
— Всичко започна след убийството — поде Рийс.
Разказа на Рик цялата история: картата, вратата, банята, опакованите й неща, купите и обувките, хапчетата и албума. Насили се да хапне малко, като се надяваше, че действието ще направи показанията й по-надеждни.
Шерифът си водеше бележки и задаваше въпроси с хладен и спокоен глас.
— Защо не ми съобщи за тези инциденти преди?
— Защото знаех, че ще си помислиш точно това, което си мислиш в момента. Че съм направила всичко несъзнателно или просто си въобразявам.
— Не можеш да надникнеш в мозъка ми, Рийс — отвърна шерифът с глас, в който се долавяше предупреждение, че търпението му вече се изчерпва. — Забелязвала ли си някой да се мотае наоколо?
— Половината град се мотае наоколо.
— Кой има достъп до ключа ти?
— Държа го у мен. Резервният е в кабинета на Джоуни.
— Броуди има ли ключ?
— Не. Никой няма ключ.
— Да си се карала с някого от града?
— Не. Само дето халосах Мин в бара на Кланси снощи.
Рик се усмихна.
— Мисля, че можем да я изключим от списъка със заподозрените.
— Сигурно ме е видял.
— Кой?
— Мъжът край реката. Онзи, когото видях да души жената.
Шерифът си пое дъх и се облегна назад.
— Да те види от такова разстояние?
— Едва ли ме е разпознал. Но сигурно е забелязал човек на пътеката. А после никак не му е било трудно да разбере, че този човек съм аз. Целият град говореше за това. И сега се опитва да ме дискредитира като свидетел.
Рик затвори бележника си.
— Какво ще предприемеш? — попита Рийс.
— Ще си свърша работата. Ще проверя какво става. Следващия път, когато нещо необичайно се случи, веднага ми се обади. Не мога да ти помогна, ако не знам, че имаш неприятности.
— Добре. Идентифицираха ли вече жената?
— Още няма съвпадение със зъбните отпечатъци. Все още е неизвестна. Ти помисли ли по въпроса? Можеш ли да потвърдиш, че е същата жена, която видя край реката?
— Не мога. Не е същата.
— Добре тогава — надигна се той. — Имаш ли къде да живееш, докато ремонтират апартамента ти?
— Да, при Броуди съм.
— Ще поддържаме връзка.
Рийс се надигна и разчисти масата. В кухнята Джоуни се вторачи в недояденото яйце.
— Не харесваш как готвя ли? — строго попита тя.
— Не. Рик не ми вярва.
— Няма значение дали ти вярва или не. Все пак ще свърши работата, за която му плащат. Опечи няколко пържоли за обедния специалитет. Изоставаш с работата.
— Веднага се заемам.
— И направи картофената салата. Прочутият ти пресен копър е в хладилника. Използвай го.
Рийс тъкмо привършваше двойната си смяна, когато Рик най-после откри доктор Уолъс. Лекарят гребеше към брега с мощни, сръчни движения. Рик грабна въжето на лодката му и я върза за кея.
— Имаш ли риболовен билет? — попита строго.
— Да виждаш някакви проклети риби? Чу ли вица за горския, който видял жена да седи в лодка и да чете книга. Попитал я дали има риболовен билет. Тя му отговорила, че не лови риба, а просто си чете книгата. Горският казал: „Имаш оборудване за риболов, за това ще те глобя.“ Жената отвърнала: „Направи го, а аз ще те обвиня в сексуален тормоз.“
Рик зачака търпеливо докторът да извади тъмните си очила и да ги излъска в ризата си.
— Горският се възмутил: „Госпожо, никога не съм те тормозил сексуално!“ А жената рекла: „Да, ама имаш нужното оборудване.“
Рик се засмя весело.
— Хубав виц. Улови ли нещо днес?
— Не — отговори лекарят и метна въдицата си през рамо. — Но е чудесен ден за разходка по езерото.
— Така си е. Разполагаш ли с няколко минути?
— С повече от няколко. Днес е почивният ми ден. Бих се пораздвижил след дългото седене в лодката.
Тръгнаха бавно покрай езерото.
— Чух, че Рийс Гилмор ти е станала пациентка — започна шерифът.
— Знаеш, че не мога да обсъждам подобни неща, Рик.
— Не те моля да ги обсъждаш. Просто ще обмислим някои хипотези.
— Рискована работа.