Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Не знам. Не го видях добре. Всичко стана адски бързо. Скочих, исках да избягам. Всъщност исках да го видя по-добре.
— Кое по-точно искаше?
— И двете — рязко отговори тя. — Бях уплашена. Съборих бирата. После се подхлъзнах. Това е всичко.
Рик въздъхна тежко. Тревожното телефонно обаждане на една от келнерките в бара на Кланси го бе вдигнало от леглото. Едва бе затворил очи, а му се наложи да стане и да разчисти бъркотията в бара.
Сега бе изправен пред имуществени щети, наранявания, вероятно граждански и криминални дела.
— Мин Хобалт твърди, че си я ударила. В друго от показанията се сочи, че си бутнала маса, а от нея тежка халба паднала върху крака на госпожица Ли Шанкс от Сан Диего. Туристката е със счупен палец на крака.
— Не съм удряла никого! Не и нарочно. Опитвах да се измъкна. Удариха ме в лицето. Бях уплашена. Паднах върху масата, не съм я събаряла. Удариха ме по лицето — продължи тя. — Цялото ми тяло е покрито със синини.
Шерифът си пое дъх.
— Кой размаха юмруци първи?
— Не знам. Онзи, когото наричаха Чък, бутна Ло. Ло също го бутна. После видях… видях кепето.
— Видя кепето.
— Знам, че звучи абсурдно. Наясно съм и че много мъже наоколо носят подобни кепета. Но бях нервна, тъй като разбрах, че ще стане побой, а после видях кепето и се вцепених. Разбираш ли?
— Кланси каза, че тъкмо отивал да прекрати свадата, когато чашата паднала на пода. Според него подействала като удряне на гонга на боксов мач. А после каубоят се блъснал в туриста и настанал пълен ад.
— Значи аз съм виновна — процеди Рийс мрачно. — Добре. Обвини ме в подстрекавано на бунт или в каквото искаш. Но ми дай един аспирин, преди да заключиш килията.
— Никой няма да те заключва, за бога — изстена шерифът, като разтърка челото си. — Работата е там, че около теб вечно се случва нещо. Днес си имала проблеми в хотелската пералня?
— Аз…
Разбира се, че Рик знаеше за случилото се. Бренда беше приятелка на Деби, жена му. Рийс предположи, че е била основната тема за разговор около масата за вечеря в дома на шерифа.
— Това е друга история. Някой ми сви номер. Но според мен не е смешен.
Рик зачака обяснението й с вдигнати вежди. Рийс се зачуди дали е разумно да му казва истината.
Реши, че в момента истината щеше да прозвучи адски тъпо.
— Беше дребна работа. Без значение. Всички, които говорят със служителите в хотела, ли разпитваш? Или само мен?
Очите му я загледаха студено.
— Върша си работата, Рийс. Може начинът, по който я върша, да не ти харесва. Но аз трябва да оправя бъркотията. Утре може да поговорим отново.
— Значи съм свободна да си тръгна?
— Да. Искаш ли доктор Уолъс да погледне бузата ти?
— Не — скочи на крака тя. — Не аз започнах побоя тази вечер. Нито пък го завърших. Просто се озовах насред него.
— Май ти е навик да се озоваваш насред нещо странно. Но ако скачаш и размахваш юмруци всеки път, когато видиш оранжево кепе, ще си имаме проблеми.
Рийс пое към вратата. Искаше да се прибере у дома и да побеснее на спокойствие. Но първо май трябваше да се справи с Броуди. Той седеше на стол във външния офис, протегнал крака и затворил очи. Тя се опита да го заобиколи.
— Замръзни, слабаче — нареди й Броуди се надигна лениво. — Дай да ти видя лицето.
— Няма какво да гледаш.
Той стигна до вратата първи и се облегна на нея.
— Миришеш като пода в бар.
— Прекарах известно време на пода тази вечер. Ще ме извиниш ли?
Броуди отвори вратата, но я хвана за ръка, когато излязоха навън.
— Хайде да не си губим времето с абсурдни спорове по въпроса дали ще те оставя да се прибереш сама. Късно е. Качвай се в колата.
Тъй като цялото тяло я болеше, а най-вече коляното, което бе ударила по време на побоя, Рийс не си направи труда да се разправя.
— Добре. Какво правиш тук?
— Линда-Гейл ми се обади. Смяташе, че може да се наложи някой да ти плати гаранцията — ухили се той, като й отвори вратата. — Определено правиш живота ми интересен.
— Нищо!
— Аха, значи се придържаш към версията си?
— Да не мислиш, че е смешно? — вбесено попита тя.
— Забелязах няколко от класическите елементи на фарса. Да, мисля, че е смешно. Единствената друга жена, която някога съм вадил от участък, бе стриптийзьорка в Чикаго. Беше халосала с бирена бутилка някакъв тип, който започнал да я опипва, докато танцувала на ергенско парти. Но тя ми бе по-благодарна от теб.
— Линда-Гейл ти се обади, не аз — напомни му Рийс, като скръсти ръце и отчаяно си пожела да се добере по-скоро до аспирин и торбичка с лед. — Бездруго вината е нейна. Нищо нямаше да се случи, ако не бе решила да накара Ло да ревнува.