Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Че защо ще го прави?
— Защото е влюбена в него.
— Влюбена е в Ло, затова предизвиква пиянски побой. Напълно разбираемо.
Да бе, ама само в смахнатия свят на жените.
— Добре, слабаче, твоето жилище или моето?
— Моето. Можеш да ме оставиш отпред и да смяташ самарянските си задължения за приключени.
Броуди подкара колата и забарабани с пръсти по волана.
— Искаш ли да знаеш защо се надигнах от леглото и дойдох да те взема, когато Линда-Гейл ми се обади?
Рийс затвори очи.
— Защото обичаш да си играеш на спасител на стриптийзьорки и откачалки.
— Може и така да е. Но може и да държа на теб.
— Може и да държиш. Уведоми ме, когато решиш какво е.
— Знаеш, че държа на теб, по дяволите. Защо иначе ще лежа в леглото и ще те проклинам още преди партньорката ти в престъпленията да ми се обади?
— Не знам.
— Мисля непрестанно за теб. А това ме побърква — негодуващо заяви той. — Ти ме побъркваш. Вечно си ми на пътя.
— Тъй като за втори път ми се мяркаш пред очите тази вечер, бих казала, че ти ми се изпречваш на пътя. Искаше да се махна от дома ти. Направих го. Искаше да отстъпя назад. Направих го. Ако капризите ти непрестанно се променят, вината не е моя.
— Ужасно си дебелоглава. Сутринта се почувствах притиснат. Още в ранни зори заговори за италианска сватбена супа, за бога.
— И какво лошо има в италианската сватбена супа? Беше един от специалитети ми, когато… О, идиот такъв! Заради сватбата ли? Трепериш при мисълта за сватба?
Броуди едва не се загърчи.
— Никой не трепери.
— Аз се каня да готвя, а в смотаната ти глава се пръква идеята, че вече съм готова да си шия сватбена рокля? Идиот.
Рийс дръпна дръжката на вратата, но Броуди сложи ръка върху нейната. Предпочиташе да е ядосан, отколкото притеснен.
— Оправяш ми леглото, предлагаш да ми изпереш дрехите. Питаш ме какво искам за закуска…
Рийс сложи ръка на гърдите му и го бутна назад.
— Спах в леглото, затова го оправих. Позволи ми да остана в дома ти, когато се нуждаех от безопасно място, а и бездруго се канех да изпера собствените си дрехи. Реших, че мога да ти се отплатя, като свърша някои от домакинските ти задължения. Обичам да ти готвя. По принцип обичам да готвя. Това е всичко.
— Каза, че ме обичаш.
— Да, казах. Но не помолих и ти да ме обичаш. Не поисках абонамент за списание „Булка“. Дори не съм те молила да ми освободиш едно от чекмеджетата си, за да оставя там някои от моите неща. Не съм искала от теб нищо друго, освен компания.
Беше кошмарно за него да се окаже толкова тъп.
— Добре де, реагирах прекалено…
— Така каза и преди. Изморена съм, Броуди. Ако искаш да си изясняваме отношенията, да го направим друг път. Искам да си легна.
— Чакай. Дявол да го вземе! — той се облегна назад и нервно прокара пръсти през косата си. — Прекалих тази сутрин. Ужасно съжалявам.
Рийс замълча за миг, после възкликна насмешливо:
— Олеле! Обзалагам се, че от изричането на думите те заболя не по-малко, отколкото мен ме боли лицето.
— Може би дори повече. Не ме карай да ги повтарям.
— Веднъж е достатъчно — потупа го тя по ръката и отново понечи да отвори вратата.
— Няма ли да почакаш? Господи! Чуй ме.
Тя се вгледа в измъченото му лице.
— Добре, слушам.
— Чудесно. Преди ми каза, че не искаш да се грижа за теб. И това не беше лошо, тъй като мисълта, че горя от желание да се грижа за теб, ме плаши. Но искам да съм с теб. Само с теб и с никоя друга. Може ли да се върнем на това?
Рийс отвори вратата, но спря и го погледна. Животът бе прекалено кратък. Кой знаеше това по-добре от нея?
— Това е единственото, което исках. Ще се качиш ли?
— Да.
Броуди я изчака да заобиколи колата и протегна ръце към нея.
— Ела тук за минута — наведе се той и нежно целуна наранената й буза. — Изглежда сериозно пострадала.
— Не е лъжа. Няма да съм много добра компания. Искам само гореща вана, няколко аспирина и меко легло.
— Нямаш меко легло.
— Ще се задоволя и с това — увери го тя и отключи. — Имам чувството, че съм участвала във футболен мач. В ролята на топката.
Рийс отвори вратата, но Броуди я дръпна назад и заслони тялото й със своето.
— Какъв е този звук? — попита тя. — Чуваш ли? Сякаш тече вода.
— Стой тук.
Разбира се, тя не можеше да остане сама отвън. Пристъпи предпазливо след него.
— В банята — прошепна. — Вратата е затворена. Никога не я затварям, защото трябва да виждам цялата стая, когато излизам от банята. Водата тече. Господи, има наводнение. Излиза изпод вратата.
Броуди отвори вратата рязко и водата се изля навън. Ваната преливаше. Няколкото дрехи, които Рийс бе решила да запази след инцидента в пералнята, плуваха вътре.