Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Скапана причина за подновяване.
Линда-Гейл разтри гърба й нежно.
— Ужасно съжалявам за всичко.
— Не се тревожи.
— Ло не ми говори.
— Ще ти проговори. Но вероятно ти ще трябва да направиш първата крачка. Животът е прекалено кратък, за да го хабиш в игрички, когато желаеш нещо силно.
— Може и да си права. Рийс, ако се налага, можеш да се нанесеш при мен и да останеш колкото си поискаш.
— Благодаря — усмихна се тя и хвърли поглед през рамо. — Той ми отпусна две чекмеджета — додаде шепнешком.
Линда-Гейл ококори очи.
— О, Рийс! — прегърна я тя. — Това е страхотно!
— Става дума само за чекмеджета, Линда-Гейл. Но все пак има някакъв напредък.
— Линда-Гейл Кейс, не ти плащам, за да танцуваш — скара се Джоуни. — Рик е в ресторанта, Рийс. Иска да поговори с теб колкото се може по-скоро. Заведи го в кабинета ми, за да говорите спокойно.
— Да, предполагам, че така е най-разумно — съгласи се Рийс, но като се обърна, забеляза любопитните погледи на посетителите. — Не, мисля да проведем разговора в ресторанта. Хората съвсем ще развихрят въображението си по мой адрес, ако се уединя с шерифа.
Джоуни я изгледа одобрително и кимна.
— Браво на теб!
Рийс не си свали престилката и взе шишето си с вода. Рик стоеше облегнат на бара.
— Здравей. Защо не отидем да седнем отзад? — пред ложи й той.
— Тук си е добре. Пета маса е празна. Линда-Гейл — извика тя, без да сваля очи от Рик. — Ще донесеш ли кафе за шерифа? Пета маса.
Поведе го напред и седна.
— Мин иска ли да ме съди?
— Не — отговори той и извади бележника си. — Тази сутрин говорих с нея. Казва, че всъщност не си я ударила, други са те бутнали в нея. Свидетелите потвърдиха, че масата е паднала не по твоя вина, а когато други посетители се втурнали да се включат в побоя. Единодушно е мнението, че побоят е започнал заради малоумните действия на някои хора.
— Включително и моите.
— Е — усмихна се Рик леко, — очевидно предизвикваш… реакции. А сега — замълча той за момент, като погледна найлоновата завеса. — Защо не ми разкажеш за това?
— След като излязох от участъка, Броуди ме докара дотук. Качихме се горе. Чух, че тече вода. Вратата на банята беше затворена, когато влязохме в апартамента. И изпод нея се процеждаше вода. Някой беше отвъртял крановете и запушил ваната. Стана наводнение.
— Някой?
Рийс бе готова за въпроса му и не потрепна, а отговори решително и твърдо:
— Не бях аз. Не бях в апартамента. Знаеш, че не бях, тъй като по това време седях в бара, а после и в участъка.
— Знам, че си седяла в бара час-два, а после още толкова и при мен. Доколкото разбирам, водата е текла известно време. Трудно е да уточниш точно колко.
— Не съм пускала водата. След смяната се качих горе само да си сменя обувките и…
— И?
Да проверя ключалките и прозорците, помисли си Рийс.
— И нищо. Смених си обувките и се върнах долу при Линда-Гейл. Не останах в апартамента повече от три минути.
— Влиза ли в банята?
— Да, отидох до тоалетната и проверих дрехите, които висяха на релсата, за да видя дали са изсъхнали. Това е. Нямах причина да пускам водата.
— Дрехите, които по-рано си занесла в хотелската пералня?
Добре, каза си тя. Добре.
— Да. Някой бе извадил дрехите, които сложих в сушилнята, и ги бе върнал в пералнята. Занесох дрехите си в хотела. Сложих ги в пералнята. После се прибрах у дома. Върнах се в хотела и ги сложих в сушилнята. Пак се прибрах у дома. И накрая, когато отидох да си ги прибера, бяха в пералнята.
Шерифът вдигна глава, когато Линда-Гейл му донесе кафето и рохко сварено яйце с препечена филийка за Рийс.
— Джоуни нареди да изядеш това. Шерифе, да ти донеса ли още нещо?
— Не, само кафе, благодаря.
— Линда-Гейл може да потвърди, че не останах в апартамента повече от две-три минути преди да отидем в бара.
— Разбира се — потвърждението на келнерката дойде след почти незабележимо колебание. — Изтича до горе и се върна за нула време.
— Ти не се ли качи с нея? — попита Рик.
— Не. Ползвах тоалетната на ресторанта, оправих си грима и си поиграх с косата си. Рийс вече ме чакаше, когато излязох. Не може да е била горе повече от две-три минути. Някой й прави мръсни номера, това е. Гнусна работа.
— Защо ми е да пускам водата? — настойчиво запита Рийс. — Канех се да излизам.
— Не казвам, че си го направила. Нито пък твърдя, че си причинила суматохата тук — Рик подръпна замислено ухото си и продължи. — Но понякога, когато човек има много неща наум, просто забравя. Тенджера на печката, включена ютия. Съвсем нормално.