Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
И затова, помисли си Броуди, няма да я пусна да ходи никъде сама.
— Струва ми се, че напрежението нараства — продължи той. — Този път не само Рийс пострада, но и Джоуни. Защото първоначалният му план се провали и Рийс не се предаде.
— Броуди, някога да ти се е случвало да забравиш, че си оставил мокрото си пране в пералнята?
— Разбира се. Но аз не съм Рийс.
Рик поклати глава.
— Ще се кача да поговоря с Бренда.
Завари я на регистратурата да говори по телефона с професионален тон.
— Ще ви очакваме на десети юли. Ще направя резервациите и ще ви изпратя потвърждението. Удоволствието е изцяло мое. Довиждане, господин Франклин.
Тя затвори телефона и се завъртя към шерифа.
— Тъкмо резервираха и втория ни апартамент за цяла седмица през юли. Това лято ще сме претъпкани, ако продължава по същия начин. Как си?
— Добре — отговори Рик. — Видя Рийс да влиза и излиза от пералнята вчера, нали?
— Разбира се. Казах на Деби…
— Сега трябва да разкажеш и на мен. Дошла е да си изпере дрехите.
— Да, носеше кошница с пране. И беше боса — завъртя очи Бренда. — Дадох й дребни за машините. Втурна се право надолу. Излезе след около не повече от десет минути. Следващия път, когато дойде, след половин час, беше обута. Слезе долу и се върна бързо. Не я видях да идва последния път. Сигурно съм била в задната стая. Но изскочи от мазето побесняла. Твърдеше, че някой е слизал долу.
— Ти видя ли някой да слиза?
— Не. Рийс каза, че някой сложил сухите й дрехи обратно в пералнята. Кой би направил подобно нещо?
— Но не си била на регистратурата през цялото време? — подсети я Броуди, после хвърли бърз поглед на шерифа. — Съжалявам.
— Няма нищо. Бренда, при последното идване на Рийс си била в задната стая. Колко време остана там?
— Ами не мога да кажа точно. Десет, петнадесет минути. Но през повечето време, когато съм отзад, чувам вратата.
— През повечето време — повтори Броуди.
— Е, ако съм на телефона, няма да я чуя, освен ако някой не позвъни на звънеца на регистратурата. Затова е сложен там — добави тя с отбранителен тон.
— Някой да е идвал насам да разпитва за Рийс?
— Не. Че защо? Слушай, харесвам Рийс. Симпатична ми е. Но вчера се държа адски странно. Никога не съм виждала човек да побеснее толкова заради мокрите си дрехи. Да не споменавам как казала на Деби, че тренира за маратон или нещо подобно и затова ходи боса. Звучи откачено, нали?
— Добре, Бренда. Благодаря ти, че ни отдели време.
Излязоха навън и Броуди подхвърли:
— Бренда наскоро ли си оперира чувството за хумор?
— Стига, Броуди, тя е свестен човек, знаеш го. Не можеш да очакваш всички да реагират като теб, тъй като не разбират какво става.
— А ти разбираш ли?
— Опитвам се. Донеси снимките от банята й колкото се може по-скоро. А като писател, вероятно би могъл да ми напишеш версията си за събитията и инцидентите. Отбележи датите и часовете.
Броуди се поуспокои.
— Добре, мога да го направя. Бива ме повече за писане, отколкото за дърводелска работа.
— Бъди съвсем точен — добави Рик. — Ако е нещо, за което Рийс току-що ти е съобщила, напиши ми го.
— Добре.
Шерифът спря за момент пред туристическата агенция. Вътре Деби обслужваше клиенти, затова той само почука по стъклото, махна и й прати въздушна целувка.
— Започва да се оживява наоколо — отбеляза, докато вървяха по тротоара. — Какво става между вас двамата? Сериозно ли е?
— Да, струва ми се, че става сериозно.
— Опитай се да не позволиш на чувствата си да повлияят на показанията ти. Влюбеният човек е склонен да разкрасява нещата.
— Тя не е луда, Рик. По дяволите, дори не е истински ексцентрична в някои отношения.
— А в други?
— Е, донякъде. Но кой не е? Хората тук смятаха и мен за ексцентричен, тъй като пиша за убийства. Не ловя риба, не стрелям по животни и не знам десетте хита в кънтри класацията.
Рик се усмихна.
— Броуди, хората все още си мислят, че си странен.
24.
Линда-Гейл не беше сигурна как да постъпи. Никога преди не бе преживявала подобен провал с мъж. На всичкото отгоре никога не бе и съществувал мъж, който да означава за нея толкова много, колкото Ло.
Вероятно се бе провалила точно заради това. Ло не отговаряше на обажданията й. Искаше да му се ядоса, но вместо това се чувстваше тъжна и уплашена. И страхотно объркана.
Беше планирала всичко, бе прекарала безкрайни часове, дни и нощи в обмисляне как да върже Ло, когато му дойде времето. Признаваше си, че очакваше подходящ за нея момент. Но, дявол да го вземе, ако някой мъж се нуждаеше от връзване, това бе точно Ло.