Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Сега например вече се замислям за собствено жилище. Допада ми да върша приятната си работа през деня, а после да отида да пийна с приятелка.
— А Броуди?
— Не мога да си представя, че ще настъпи момент, когато няма да го искам. Тази вечер влезе в кухнята и ме завлече отзад.
— Какво? Какво? — извика Линда-Гейл и остави бирата си толкова бързо, че пяната се разплиска по масата. — Как съм пропуснала това? Какво стана?
— Искаше да се прибера у дома с него.
— А защо седиш тук, наливаш се с бира и слушаш глупави песни?
Рийс стисна устни.
— Няма да се върна, докато не се уверя, че той ме иска. Не се нуждая само от защита. Ако беше така, по-добре да си взема куче — решително заяви тя.
— Не загрявам.
— Ако търсех само защита, щях да си взема куче. Искам мъж, който да ме обича. И не желая да се чувствам като гостенка във вилата му. Досега дори не ми е предложил чекмедже от скрина.
Линда-Гейл се нацупи и облегна глава на ръката си.
— Мъжете са говеда.
— Така е. И съм бясна на себе си, задето съм влюбена в него.
Приятелката й я изгледа тъжно и чукна чаша в нейната.
— И аз съм като теб.
Хвърли поглед към бара и забеляза, че Ло споделяше неприятностите си с една от келнерките. Една от жените, за които бе сигурна, че е чукал.
— Хайде да потанцуваме.
Рийс примигна изненадано.
— Какво?
— Да отидем да проверим дали някой от рибарите иска да ни завърти по дансинга.
Дансингът представляваше плоска дъсчена площадка пред подиума. А рибарите изглеждаха доста пияни.
— Не ми се танцува — отказа Рийс.
— Аз пък ще отида да си избера един от групата.
Линда-Гейл порови из чантата си, извади червило и се разкраси в яркочервено.
— Как изглеждам?
— Малко опасна. Трябва да…
— Идеално — ухили се Линда-Гейл и се надигна. Тръгна към рибарите, облегна ръце на масата, около която седяха тримата мъже, и се наведе.
Рийс не чу думите й, но нямаше и нужда. Мъжете се ухилиха весело, Ло изглеждаше готов на убийство.
Лоша идея, помисли си Рийс. Подобни игрички винаги свършват зле. Но Линда-Гейл се понесе към дансинга с един от мъжете. Приятелите му заръкопляскаха. Тя сложи ръце на раменете му и се притисна към него.
— Давай, Чък! — изреваха двамата на масата.
Чък пусна ръце по задника на Линда-Гейл.
Въпреки значителното разстояние и гъстия цигарен дим Рийс забеляза как пръстите на Ло стиснаха здраво бутилката.
Да, идеята наистина беше ужасна, реши тя. Правотата й се потвърди, когато Ло тресна бирата на бара и тръгна към дансинга.
Рийс дочу откъслечни думи.
— Това си е моят задник, кретен такъв — каза Линда-Гейл.
— Гледай си работата, приятел — добави Чък.
След което бутна Ло. Ло на свой ред бутна Чък. С всичките си петдесет килограма Линда-Гейл бутна и двамата.
Надеждата на Рийс, че това ще е краят, се изпари, когато приятелите на Чък се надигнаха от масата.
Малката група каубои, които играеха билярд, пристъпи напред. Все пак Ло беше един от тях.
Ще се озова насред пиянски побой, помисли си Рийс изненадано. Освен ако не успея да грабна Линда-Гейл и да избягаме.
Огледа се бързо, за да прецени разстоянието до вратата.
Сред шумната, скочила на крака тълпа забеляза мъж с оранжево ловджийско кепе. Сърцето й се сви. Скочи от стола и събори бирата си на пода. Чашата се разби с трясък като от изстрел. Рийс се спъна и се блъсна силно в един от каубоите, който на свой ред се удари в един от рибарите.
Размахаха се юмруци. Жените запищяха и се вкопчиха една в друга. Тела западаха по масите и бара. Разбиваха се чаши и бутилки. Рийс чу как някой въодушевено изкрещя „Уха!“, преди нечий лакът да я халоса по скулата и да я просне на пода сред разсипаната бира.
Вмирисана на бира и цигарен дим, притиснала торбичка с лед до пулсиращата си буза, Рийс седеше в кабинета на шерифа. Никога в живота си не се бе чувствала толкова унизена.
— Последното, което очаквах, е да те изкарам от пиянски побой.
— Плановете ми за вечерта не включваха подобно нещо. Просто се случи. Аз не съм се била.
— Бутнала си Джъд Хорст в някой си Робърт Гавин и така си предизвикала инцидента. Метнала си шише бира.
— Не я метнах! Съборих я на пода, когато се опитвах да стана от масата. И тогава се блъснах в Джъд. Беше случайно.
— Но си пила алкохол — отбеляза Рик.
— Половин бира. Господи, седях в бар! Разбира се, че пиех. Всички други също пиеха. Но не бях пияна. Паникьосах се. Видях…
— Какво видя?
— Мъж с оранжево кепе.
Изморените очи на Рик внезапно я загледаха внимателно.
— Видя мъжа, когото преди това видя на реката?