Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Не съм оставяла крановете пуснати. Изобщо не съм ги пускала. Само се отбих тук и…
Без да каже и дума, Броуди зацапа по мокрия под, за да завърти крановете. Нави ръкава си и отпуши ваната.
— Закачих дрехите на релсата, преди да отида на работа. А след като смяната ми свърши, се отбих тук само да си сменя обувките. Нищо друго не съм пипала, преди да изляза с Линда-Гейл.
— Не твърдя противното.
— Подът е съсипан. Ще трябва да направя нещо… Господи, ресторантът! Водата сигурно капе от тавана.
— Обади се на Джоуни. Нека дойде и да донесе ключовете за ресторанта.
Джоуни се появи с ключовете и специална прахосмукачка. Огледа щетите с мрачен поглед и бутна уреда в ръцете на Рийс.
— Иди изсмучи водата. А когато свършиш, донеси прахосмукачката долу.
— Джоуни, ужасно съжалявам…
— Мълчи и действай.
След това отключи, влезе в ресторанта и запали лампите.
В северния ъгъл водата бе съсипала тавана. Мазилката се бе нагънала и разцепила. Две от сепаретата бяха наводнени.
— Гнусно копеле! — процеди Джоуни.
— Рийс не е виновна — започна Броуди, но Джоуни само размаха ръка към него, приковала очи в щетите.
— Имам нужда от вентилатори. И голям найлон, за да покрия дупката в шибания таван, преди гадният здравен инспектор да ми затвори ресторанта. Ако искаш да помогнеш, иди отзад и донеси големия вентилатор от склада. А после изприпкай до дома ми. Имам руло найлон в бараката.
Броуди се вторачи в тавана.
— Трябва ни и стълба.
— И тя е в бараката. Гнусно копеле!
Рийс плачеше, докато работеше. Вече бе пострадала не само тя, но и жената, чието единствено престъпление бе, че й даде работа, подслони я и й помагаше.
Бъркотията беше ужасна. Съсипан под и таван и Господ знае какво още.
Изпразни резервоара на прахосмукачката и започна да смуче водата отново. Вдигна очи, когато Джоуни влезе в апартамента.
— Плачът само ще ти осигури още вода за почистване — отбеляза тя.
Рийс избърса сълзите си.
— Много ли е зле долу!
— Достатъчно. Но поправимо.
— Ще платя…
— Имам застраховка. Копелетата трябва да ми я изплатят, след като ми съдират кожата всеки месец.
Рийс се вторачи в пода.
— Давам си сметка как изглежда отстрани и със сигурност знам, че не си в настроение да слушаш извинения. Но не съм оставила водата да тече във ваната. Дори не…
— Знам, че не си виновна, по дяволите.
Рийс вдигна глава изненадано.
— Знаеш?
— Никога нищо не забравям. Нали току-що ми се наложи да използвам проклетия си ключ, за да отворя вратата? Каза, че някой ти прави номера. А сега започва да тормози и мен. И съм бясна. Но първо да оправим бъркотията, а после ще решим какво да предприемем по отношение на гадняра — решително заяви тя, като сложи ръце на кръста си. — Дюшемето трябва да се смени. Можеш ли да останеш при Броуди известно време?
— Да.
— Добре. Довърши тук и си опаковай нещата. Ще извикам майстори още утре сутрин.
Тя срита ядосано бюрото, после огледа за първи път лицето на Рийс.
— Къде пострада?
— В бара на Кланси имаше сбиване.
— Мили Боже! Вземи пакет замразен грах от фризера, преди да тръгнеш.
— Само докато мога да се върна обратно в апартамента.
Минаваше три часът, когато Рийс натовари последните си вещи в багажника на Броуди.
— Аха.
— Само за няколко дни.
Изтощена и отчаяна от вида на съсипания ресторант, Рийс се качи в колата.
— Няма да ти предлагам да ти пера дрехите. Без друго нямам късмет в това отношение.
— Добре.
— Джоуни ми повярва. Дори не се наложи дай обяснявам.
— Джоуни е умна жена. Вижда всичко.
— Човекът, който ме преследва, можеше да не прави мръсотии и на Джоуни. Нямаше нужда да я замесва в това.
Рийс се загледа през прозореца в тъмната повърхност на езерото. Животът й бе същият като неговия. Прекалено тъмен, за да видиш какво те очаква след миг.
— Може би се е надявал Джоуни да обвини теб, да те уволни и изрита от апартамента. И щеше да ти се наложи да напуснеш града. Целял е да ти отнеме чека и жилището. Хитър ход.
— Радвам се, че не ме преследва тъпак. Но по тази логика ти ще си следващият в списъка му. Не нося късмет на хората, Броуди.
— Не вярвам в тия неща — заяви той и паркира пред дома си.
Извади от багажника тежкия кашон с кухненските й принадлежности и метна компютърната чанта на рамо. Остави втория кашон и сака за нея.
Влезе вътре и пусна кашона на пода.
— Няма да подреждам нещата ти — каза й, като взе втория кашон от ръцете й и го подреди до първия. — Качи се горе и вземи горещ душ.