Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Ако ти се стори прекалено рискована, можеш да откажеш.
— Добре.
— Чу ли какво стана в ресторанта на Джоуни?
— Щети от наводнение.
— Взех показанията на Рийс. Твърди, че не е пускала водата във ваната. Убедена е, че някой прониква в апартамента й и злодейства. Някой бил извадил прането й от сушилнята и го върнал в пералнята в мазето на хотела, докато тя не е била там. Възможно е някой от местните жители да не я харесва, макар че според мен е много симпатична.
— Някои хора не обичат тъкмо симпатичните.
— Вярно е. Вчера едва не паднала в езерото. После се втурнала по улицата боса. Нахвърлила се на Бренда, защото някой й правел номера с прането. Снощи пък взела участие в побоя в бара на Кланси.
— Стига, Рик, чух за тази дивотия. Линда-Гейл искала да накара Ло да ревнува. Така започнало всичко.
— Все пак и Рийс е била замесена. Не сме имали толкова неприятности наведнъж преди тази жена да се появи в града.
— Мислиш, че тя е причината за всички проблеми? Защо би ги създала?
— Питам те съвсем хипотетично: ако имаш пациент с емоционални и психически проблеми, дали този пациент може да се държи нормално през повечето време. А понякога да халюцинира или просто да забравя.
— По дяволите, Рик, човек е разсеян понякога.
— Става дума за нещо повече от забравянето на ключовете някъде. Възможно ли е всичко това да не е истина и само да се върти из главата й, докторе?
— Хипотетично е възможно. Но това не означава, че нещата стоят така. Ако е просто разсеяна, не сме изправени пред престъпление. Но ако някой й причинява тези неща…
— Ще я държа под око.
Лекарят кимна и продължиха напред в дружелюбно мълчание.
— Май трябва да отида до хотела и да огледам пералното помещение — каза Рик.
Първо реши да се отбие в апартамента на Рийс. Вратата беше широко отворена. Силна рок музика се опитваше да заглуши тракането на чук върху длето.
Броуди бе коленичил в банята и се мъчеше да отлепи древния балатум.
— Не е обичайната ти работа — подвикна му Рик.
— Малко промяна — отвърна Броуди. — Грозна, потна, съсипваща промяна. Възложиха ми я, когато откриха, че нямам скрит дърводелски талант.
Рик се наведе.
— Подът е унищожен — отбеляза той.
— Така изглежда.
— Трябваше да ми съобщиш за инцидентите на Рийс преди доста време, Броуди.
— Изборът беше неин. И напълно я разбирам. Виждам по лицето ти, че все още не й вярваш.
— Не съм казвал подобно нещо. Но ми е трудно да разследвам, ако не знам как стоят нещата и не ги видя лично с очите си. Боядисал си драсканиците по стените.
— Първо направих снимки. Мога да ти дам копия.
— Добро начало. Никой от инцидентите не се е случвал в твоя дом или когато си бил с нея, нали?
— Засега не — отговори Броуди и продължи работата си. — Слушай, абсолютно ми е невъзможно да повярвам, че Рийс е оставила водата да тече. Тя проверява печката всеки път, когато излиза от кухнята. А също лампите и ключалките. Толкова педантичен човек няма да забрави водата пусната. А никога не би влязла във ваната, ако знае, че някой я чака долу.
— Не видях следи от насилване на ключалката.
— Явно човекът има ключ. Ще се погрижа да сменя бравата.
— Разумно. Запътил съм се към хотела да огледам пералнята. Искаш ли да дойдеш с мен?
— И да зарежа тази вълнуваща работа? — ухили се Броуди и остави инструментите. — Можеш да се обзаложиш, че искам.
Броуди си представи как се бе чувствала Рийс на път към мазето. Слабата крушка хвърляше сенки по ъглите. Отоплението боботеше, тръбите за водата гъргореха. Всички звуци отекваха зловещо в циментовия под.
Две перални и две сушилни. Автомат за прах и омекотител в миниатюрни пакети на астрономически цени.
Високо над машините имаше малък прозорец, през който се процеждаше слаба светлина.
— Асансьорите за гостите на хотела не слизат дотук — започна Рик. — Има вход и от задната страна на хотела, до машинното помещение. Два прозореца. Не е трудно да проникнеш тук, без да те забележат. Но все пак. Откъде ще знаят, че Рийс възнамерява да пере дрехите си?
— Минала е няколко пъти по улицата. Не е трудно да се досетиш, особено ако я държиш под око.
Рик огледа помещението.
— Позволи ми да те попитам нещо, Броуди. Ако някой иска да й навреди, защо не е наранил самата нея? Тя е убедена, че убиецът край реката й причинява всички проблеми.
— Аз я убедих в това.
Рик се облегна на пералнята, сякаш внезапно бе почувствал умора.
— Защо, по дяволите, го направи?
— Струва ми се логично. Играе си със слабостите й, плаши я, кара я да се съмнява в себе си. А също и всички останали да се съмняват в нея. Хитро и чисто. Но не означава, че няма да я нарани.