Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
На няколко пъти на пътя ни изскачаха шатерци, но Итания се справяше с тях по-бързо, отколкото ми трябваше, за да стигна до тях. Дори не успявах да попитам къде отиваме — вампирката бягаше прекалено далеч пред мен.
Вдишване — издишване.
Вдишване — издишване.
Наложи се изцяло да се концентрирам върху бягането, така че когато Итания внезапно спря, аз просто не можах да реагирам и се забих в крехката жена. Уж крехка, но усещането беше все едно се блъснах в стена.
— Тук — каза вампирката.
Тя дори не се олюля, а аз отлетях като топка към стената и само по чудо останах на крака.
— Какво тук? — попитах озадачено и се огледах.
Стояхме на най-обикновен подземен кръстопът, през който бяха минали много хора.
— О, това си заслужава да се види — проблеснаха в полумрака зъбите на вампирката. — Ела насам.
Тя ме побутна напред и още след първата крачка едва не оглушах от скърцането и писъците. Очевидно на това място имаше някаква невидима преграда, която спираше шума. Но интересен бе не самият шум, а тези, които го създаваха: огромно котило от същества, които Чез беше нарекъл „лисици“, прегризваха подземен тунел! Малките зверчета много ефективно риеха земята и я наслагваха по стените на тунела, превръщайки я в същата онази скала, която поглъщаше магическата енергия и правеше невъзможни каквито и да са заклинания.
— Не мърдай! — рязко заповяда вампирката.
Вярно, не го каза на мен, а на шатереца в черната роба и с жезъл в ръце. Той стоеше и така ентусиазирано наблюдаваше работата на лисиците, че дори не забеляза появата ни. Ококори се едва когато Итания нежно го сграбчи за гърлото с едната си ръка и опря в слепоочието му показалеца на другата.
— Мислиш ли, че знае нашия език? — попитах аз.
— Езикът на насилието е универсален — измърка Итания и бавно прекара нокът по слепоочието на шатереца.
Съдейки по изобилието на кръв, явно засягаше не само кожата.
— Значи така, заповядай на тези пухкавите да копаят нагоре.
Шатерецът припряно закима с глава, завъртя жезъла си и лисиците наистина започнаха да променят посоката на копане нагоре.
— Браво — похвали го Итания и с рязко движение му счупи врата.
Изглежда бившата съпруга на Велхеор си беше лика-прилика с него.
— Тук ще те оставя — каза тя, обръщайки се към мен.
— Ъ-ъ-ъ… в смисъл?
— Ще отвлека вниманието на преследвачите, това ще ти осигури известно време. Освен това могат да решат да преместят приятелите ти оттук или да направят нещо друго с тях. Аз ще се опитам да ги проследя и да ги освободя, ако се появи подходяща възможност.
— А това не е ли опасно? — попитах аз и веднага се почувствах като глупак.
Разбира се, че е опасно!
Вампирката нежно прекара нокът по бузата ми.
— О, тревожиш се за мен? Колко мило. Но тук мен нищо не ме заплашва: от тълпа шатерци ще избягам без проблем, а когато е сам, шатерецът е просто храна.
— Късмет тогава.
— Късметът е за теб — изсумтя вампирката. — Сега тези зверчета ще прокопаят тунел до повърхността и пътят към Прокълнатите земи ще бъде открит. А аз тръгвам.
Тя мина покрай мен с токчетата си и своята идеално чиста рокля и се скри зад ъгъла.
А на мен ми остана просто да следвам лисиците, копаещи път към повърхността.
Действие 8
Изскачайки от дупката, аз веднага попаднах на глутница иглени вълци, разкъсващи телата на лисиците. Това едва ли можеше да се нарече късмет, нали по петите ме преследваха шатерци и аз неволно се оказах между чука и наковалнята. Но имах късмет в друго — вълците бяха толкова увлечени от пухкавите зверчета, че не ме забелязаха и аз успях да се скрия зад най-близкия насип. Шатерци се оказаха не толкова прозорливи и изскочиха право пред четирите гигантски създания.
„Е, сега ще си го получат“ — помислих си доволно.
Но въпреки моите очаквания, иглените вълци не оказаха достойна съпротива. А може и възможностите на шатерци съществено да превъзхождаха нашите, защото ние едва ли щяхме да се справим с четири вълка практически с голи ръце. Бързо осъзнах, че нямам никакво желание да влизам в схватка с преследвачите си и реших да пълзя колкото се може по-далеч от тук. А за да не скучаят шатерци, изпратих импулс към черепа — да вдигне току-що убитите вълци. Петимата шатерци явно не бяха готови за това труповете да изгорят, да скочат и отново да се хвърлят в бой.