Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Нищо лошо не може да ти се случи. Обещай ми — каза тя след почти час мълчание.
— Баща ти и неговите генерали няма да ме допуснат да припаря до бойните действия. А и аз не желая да ходя натам. Това няма нищо общо с мен. Работата ми е да те опазя. Нищо друго не ме интересува.
— Ами ако нещо се случи с мен?
— Нищо няма да ти се случи.
— Дори ти не можеш да бъдеш сигурен.
— Какво ти става?
— Нищо. — Тя хвана лицето му с длани и го погледна в очите, сякаш търсеше нещо. — Нали знаеш онази картина на стената в съседната стая.
— Портретът на прадядо ти?
— Да, и на втората му съпруга Стела. Закачих го там заради едно писмо, което намерих още като малко момиче, докато ровех из семейните вехтории в някаква стара ракла. Едва ли някой беше надничал там през последните сто години.
Тя скочи и изтича до скрина в другия край на стаята — гола и тъй невинна, че сърцето на всеки мъж би спряло, ако можеше да я види. Как е възможно подобно създание да ме обича, помисли си Кейл. Тя порови из чекмеджето, после се върна с плик в ръката. Извади две ситно изписани страници и ги погледна тъжно.
— Това е последното му писмо до Стела, преди да загине при обсадата на Йерусалим. Чуй последните редове, защото искам да разбереш нещо.
Тя седна в края на леглото и зачете:
Скъпа моя Стела,
По всичко личи, че отново ще атакуваме след няколко дни — може би утре. В случай, че не бъда в състояние да ти пиша пак, чувствам се длъжен да напиша тези редове, които могат да попаднат пред взора ти, когато вече ме няма.
Стела, любовта ми към теб е безсмъртна, тя сякаш ме привързва към теб с крепки въжета, които единствено Бог би могъл да разкъса; ако не се завърна, скъпа ми Стела, не забравяй колко те обичам, а когато на бойното поле последният дъх излети от устните ми, той ще изрича твоето име.
Но, Стела! Ако мъртвите могат да се връщат на тази земя и да бродят невидими сред онези, които обичат, аз винаги ще бъда до теб; в най-лъчезарния ден и в най-мрачната нощ — в твоите най-радостни мигове и в най-мрачните часове — винаги, винаги; и ако мек ветрец повее край бузата ти, той ще е моят дъх; ако хлад обвява горещото ти чело, значи прелита духът ми.
Просълзената Арбел надигна глава.
— Това била последната вест от него. — Тя прегърна Кейл. — И аз съм обвързана с теб. Винаги го помни — каквото и да се случи, аз вечно ще бъда до теб, вечно ще чувстваш духа ми да бди над теб.
Потресен, замаян от тази красива и страстна млада жена, Кейл не знаеше какво да отговори. Но след малко думите станаха излишни.
34.
Уилфред Пен по прякор Петте корема, нощен стражник в град Йорк на сто и петдесет километра северно от Мемфис, разтвори широко очи, за да се разсъни, докато обикаляше градските стени. Изгревът се разгаряше над горите около града и Петте корема си помисли, че колкото и скучна да е нощната стража, тия мигове на утрото неизменно пораждат в човека вълшебната радост, че е жив. Точно тогава забеляза нещо тъй странно, тъй невъзможно, че отначало дори не го стресна, а само го озадачи. Това просто не може да бъде, помисли си той. Грамаден черен предмет се издигна иззад редицата дървета на около два километра от града и плъзна напред през червеникавосиньото небе. Той растеше и сякаш се движеше все по-бързо, докато накрая зашеметеният като животно в кланица Уилфред Пен видя, как само на пет-шест метра над него прелетя скала с размерите на крава, въртейки се лениво около оста си. Тя се спусна към града, унищожи четири големи къщи, заподскача сред облак от каменни отломки и прах и спря в градската Градина на чучулигите.
През следващите два часа четирите преносими обсадни машини на Изкупителите, наречени требушети, метнаха още десет скали и след като определиха обсега на обстрел, нанесоха тежки щети на крепостните стени. Требушетите бяха нов, неизпробван в бойни условия модел, и грамадните лостове на два от тях се счупиха. Църковните инженери, които придружаваха Четвърта армия на Генерал-Изкупител Принцепс, усърдно направиха своите измерения и оценки за слабостите на новия подвижен модел, сетне само за час събраха строшените части и поеха обратно по дългия път към Прелетния рид.
Следобед стана толкова горещо, че птиците замлъкнаха, но песента на цикадите бе оглушителна. В три часа двеста и петдесет леки кавалеристи предприеха кратка атака с надеждата да предизвикат реакция, която да даде на гарнизонния командир представа за силата на противника. Дъжд от стрели откъм дърветата ги принуди да отстъпят и в крайна сметка загубите възлизаха на двама убити, петима ранени и десет умрели коня. Изкупителите наблюдаваха иззад дърветата отстъплението на кавалерията. Всички усещаха във въздуха злокобно напрежение, сякаш нещо ужасно бе затаило дъх и се канеше да удари. После всички се разсмяха, когато зловещата тишина секна и причината стана ясна. Сплашени от идването на конете и успокоени след тяхното оттегляне, милиони щурци отново подхващаха песента си.