Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Засега не знаеше каква ще е поуката от „Максатил“. Колегите му душеха наоколо, опипваха почвата, слухтяха с надеждата да научат нещо. Ала още откакто бе подаден искът, „Гофман“ до такава степен се въздържаше от официална реакция, че и да искаше, Клей нямаше какво да му подхвърли.
— Познавам добре Мунихъм — казваше тъкмо в този момент Солсбъри. — Навремето водихме заедно няколко дела.
— Голям фукльо е — обади се Френч, сякаш типичният адвокат беше образец на дискретност, а самохвалството се смяташе за най-големия позор в тази професия.
— Така е, но е много добър. Старецът не е губил дело от двайсет години.
— От двайсет и една — каза Клей. — Поне така каза на мен.
— Както и да е — прекъсна ги Солсбъри, който имаше новини. — Ти си прав, Клей, сега всички гледат Мунихъм. Дори и „Гофман“. Делото е насрочено за септември. Те твърдят, че искат да се явят в съдебната зала. Ако Мунихъм може да сглоби доказателствения материал и да ги изобличи в неправомерно деяние, довело до причиняване на вреда, много е възможно компанията да си изработи стратегия за обезщетения в национален мащаб. Но ако съдебният състав ги оправдае, се готви за война, понеже компанията няма да плати и цент на когото и да било.
— Мунихъм ли твърди това? — запита Френч.
— Да.
— Фукльо.
— Не, Мунихъм е прав, знам го и от другаде — обади се Карлос. — Имам източник, който твърди същото.
— Никога досега не бях чувал ответник да настоява за дело — каза Френч.
— „Гофман“ са печени копелета — каза Дидие. — Съдих ги веднъж, преди петнайсет години. Ако успееш да докажеш причинно-следствена връзка, ще ти платят добре. Но ако не успееш, ще те смачкат.
За пореден път Клей усети, че му е дотегнало и му се плува в морето. За негов късмет разговорите за „Максатил“ секнаха, когато двете девици на Карлос се появиха на долната палуба с оскъдните си бански костюмчета.
— Стажантки, дрън-дрън! — обади се Френч, като се наведе напред, за да ги огледа по-добре.
— Коя е твоята? — запита Солсбъри, извил шия назад.
— Вие избирайте, момчета — каза Карлос. — Това са опитни професионалистки. Доведох ви ги вместо подарък. Ще си ги разменяме.
Големите адвокати на горната палуба се умълчаха.
Малко преди разсъмване ги връхлетя буря и разлюля яхтата. Френч, с тежък махмурлук и гола стажантка в леглото, се обади по вътрешния телефон на капитана и му нареди да поема курс към брега. Закуската бе отложена — не че някой беше гладен. Вечерята бе продължила четири часа — истински маратон, изпъстрен с бойни подвизи, мръсни вицове и накрая със задължителното скарване между порядъчно пийнали колеги и съперници. Клей и Ридли се бяха оттеглили рано в спалнята си и бяха заключили добре вратата.
На котва в пристанището на Билокси, Координационният съвет се събра, за да разгледа документацията и записките, заради които ги бе извикал Френч. Имаше указания до координатора на груповия иск, както и десетки формуляри за подписване. Докато приключиха, на Клей вече му се повръщаше, имаше нужда да стъпи на твърда земя.
Сред всичките листа хартия не мина незабелязано и последният график за плащане на хонорарите им. Клей — или по-точно фирмата му — скоро трябваше да получи още четири милиона долара по делото „Дайлофт“. Радостна новина, макар самият Клей да не беше сигурен дали сумата изобщо ще бъде забелязана на фона на огромните режийни разходи.
Във всеки случай, каза си той, поне Рекс Критъл временно ще го остави на мира. Сега Рекс крачеше по коридорите на фирмата като съпруг, който очаква жена му да роди, и все питаше за тия проклети хонорари.
Никога вече, закле се той, докато слизаше от яхтата. Никога вече няма да се остави да прекара нощта с хора, които са му толкова противни. Лимузината ги чакаше, за да ги откара до летището. Оттам гълфстриймът ги отнесе право на Карибите.
31
Вилата беше тяхна за цяла седмица, макар Клей да се съмняваше дали ще може да отсъства толкова време от офиса. Беше кацнала на един склон над оживеното пристанищно градче Густавия, изпълнено с туристи и с яхти, които непрекъснато пристигаха и заминаваха във всички посоки. Ридли я бе открила в един каталог за луксозни частни имоти, които се даваха под наем. Беше красива сграда в традиционния карибски стил, с покрив от червени цигли и няколко обширни веранди. В къщата имаше истински лабиринт от спални и бани; на тяхно разположение бяха две камериерки, готвач и градинар. Двамата с Ридли бързо разопаковаха багажа си, после Клей се настани в едно кресло и запрелиства каталозите за недвижими имоти, които някой услужливо бе оставил наблизо.