Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Ленард Понсонби лежал в снега, а главата му била смачкана на пихтия. До него лежали жена и момиченце, техните глави също били премазани. Идентифицирали Понсонби по съдържанието на портфейла му, но в жената и детето нямало нищо, по което да ги разпознаят. В старата й евтина дамска чанта имало един долар и деветдесет цента на монети, смачкана носна кърпичка и две бисквити. В брезентовата й пътна торба намерили чисто, но много евтино бельо за нея и детето, дълги и къси чорапи, два шала и рокля за момиченцето. Жената била доста млада, а детето на около шест. Понсонби беше описан като добре облечен и богат, в портфейла му имало банкноти на стойност 2000 долара, носел диамантена игла на вратовръзката си и по четири диаманта на всяко от копчетата на ръкавелите си. А жената и детето бяха описани доста категорично с една дума: бедняци.
Трите убийства раздразниха чувствителния нюх на Кармайн. Богат сам мъж, плюс бедстващи жена и дете, които нямат връзка с него. Мотивът не е грабеж. И тримата стоят на студа, когато се предполага, че ще влязат на топло в чакалнята да си сгреят ръцете на парния радиатор. В едно беше сигурен: бандата от влака нямаше нищо общо с убийствата.
Истинският въпрос беше коя е набелязаната жертва? Другите двама са били убити, защото са видели кой е държал тъпия предмет, размазал и тримата с такава жестокост, която беше накарала полицаите да напишат доста коментари в иначе стегнатия доклад. Ези, набелязаната жертва е бил Ленард Понсонби. Тура, била е жената. Ако монетата застане права, било е момиченцето.
Нямаше никакви снимки. Информацията за жената и дъщеря й или нейно роднинско дете се съдържаше в тънките папки, поставени до дебелото досие на Понсонби в кутия №2 от януарските архиви. И тримата бяха умрели след удари с тъп предмет в черепите, които бяха направени на пихтия, но детективите не са забелязали, че Понсонби трябва да е бил убит пръв. Жената и детето гледали, парализирани от страх, докато дошъл първо нейния ред, а после и на момиченцето. Ако Понсонби не е бил убит пръв, той е щял да се бори. Така че човекът, държал тъпия предмет, който според опитното око на Кармайн беше бейзболна бухалка, се е промъкнал по снега и е ударил Понсонби, преди той да го забележи. Още един призрак, колко странно.
Когато излезе, за да говори с архиварите, видя, че караваната им е заключена, и то половин час преди края на работния ден. Време беше Джон Силвестри да се погрижи вътрешният отдел да обърне яркия си прожектор към полицейските архиви на улица „Кейтърби“. Кармайн си тръгна с трите папки в ръка. Тези хлебарки няма да разберат, че липсват архивни единици, докато не реши да ги върне. Два нагли, дребни бюрократични плъха, които се чувстваха сигурни, защото ако архивите не се запалят, никой не би се заинтересувал от съществуването им. Лошо, много лошо.
По обратния път към областната административна сграда той се отби в архива на „Холоуман Поуст“, за да види дали странната и ужасна смърт на Ленард Понсонби е отразена на първа страница. Безумно насилие извън семейството е било нещо нечувано през 1930. Когато се е случвало, вестниците веднага са пропищявали, че има избягали от лудницата. Имаше доста за мафиотски убийства по време на Сухия режим, но те не попадаха в категорията „безумно насилие“. Дори когато се установяло, че никой не е избягал от лудницата, „Холоуман Поуст“ продължавал да твърди, че убиецът е изпуснат от лекарите психопат.
От едно нещо на друго и накрая закъсня за срещата с Дездемона в „Малволио“.
— Извинявай — каза и седна срещу нея. — Сега вече имаш представа какво ще представлява животът ти, ако приятелят ти е ченге. Хиляди пропуснати срещи, много изстинали вечери. Радвам се, че не обичаш да готвиш. Яденето в ресторант е най-добрата алтернатива, а никъде не е по-вкусно от „Малволио“, където готвят като за полицаи. Ще ти опаковат всичко от цяла вечеря до лъжичка ябълков пай, стига само да им почукаш на витрината.
— Харесва ми да имам приятел полицай — каза тя и се усмихна. — Поръчах, но помолих Луиджи да изчака малко. Ти си прекалено щедър и никога не ме оставяш да си платя поне своя дял от сметката.
— В моето семейство се линчуват мъжете, които оставят жени да плащат сметките.
— Струва ми се, че днес, за разлика от друг път, си имал добър ден.
— Да, открих доста неща. Проблемът е, че според мен всички водят по погрешни следи. Но все пак ми беше забавно да ги науча. — Пресегна се през масата, хвана дланта й и я обърна. — И теб ми беше интересно да открия.