Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Така както и ядреното оръжие не може да се сравнява със самолет — дръзко отвърна министър-председателят. — Една такава бомба ще убие милиони израелци.
Президентът пое дълбоко дъх.
— Какво мога да направя за теб, Ави?
— Искаме вашето позволение за преминаване над душното пространство на Ирак — каза израелският премиер.
— Когато — и ако изобщо — Израел бъде нападнат, ще получите такова разрешение.
— С цялото ми уважение, господин президент, но тогава ще е твърде късно.
— Иранците ще отвърнат със същото.
— Може би. Но някои битки не могат да бъдат отлагани.
Последва кратка пауза и министър-председателят долови в слушалката как президентът се консултира със съветниците си. Минута по-късно американецът отново се обади:
— Доколкото разбирам, това не е единствената ви молба.
— Бихме искали да ни предоставите четири от вашите ядрени бойни глави В61-11.
— На това му се вика сериозна молба, Ави — възкликна президентът.
— Така си е.
Американският президент знаеше предварително за тази молба и старателно бе подготвил отговора си.
— Искам внимателно да чуеш това, което ще ти кажа. Америка при никакви обстоятелства няма да сложи началото на ядрена атака. Уважаваме обаче правото на Израел на здрава и силна защита. От наша страна — и в името на дългогодишното ни приятелство — наредих на хората си незабавно да прехвърлят четири В61 на разположение на генерал Ганц. Настоявам да ми дадеш думата си, че няма да ги използвате, освен ако не бъдете категорично провокирани за това.
— Не съм сигурен, че мога да дам такова обещание.
— Това не подлежи на обсъждане, Ави. Нека повторя. Ако онова иранско копеле ви пипне с пръст — вас или ваши интереси, — имаш позволението ми да използвате тези бомби както намерите за добре. Можете да летите над Ирак от зори до здрач колкото си искате. Но дотогава искам думата ти, че ще ги държиш под ключ.
Зви Хирш, който слушаше на другата линия, хвърли на премиера шокиран поглед. Започна буйно да кима с глава в знак, че незабавно трябва да приемат предложението. Премиерът се съгласи:
— Имате думата ми. Благодаря ви от мое име и от името на целия народ на Израел.
Разговорът приключи.
Зви Хирш затвори слушалката.
— Чу ли го?
— Разбира се — отвърна министър-председателят. — Какво толкова си се разпалил?
— Каза, че можем да използваме бомбите, ако бъдем директно провокирани.
— Е, и? — изгледа го премиерът.
Зви Хирш бе толкова изморен, че едва изговаряше думите.
— Нима не разбираш? — попита. — Няма нужда да чакаме да ни бомбардират. Може да бъде каквото и да е… всяко едно действие… стига да го свържем с Техеран.
Трябва само с пръст да ни пипнат.
62.
Пилотът държеше хронометъра в дясната си ръка.
— Пет минути. Старт.
Мъжете тръгнаха бързо — но в никакъв случай прибързано — от местата си в дъното на гаража. Разпределиха се в три екипа от по двама души и се отправиха към изправените до стената три големи метални сандъка, наречени „ковчези“. В два от сандъците имаше конвексни самолетни крила, разделени на по две еднометрови части. Третият сандък съдържаше корпуса, който побираше операционните части на летателния апарат — инерционната навигационна система, ку-банд процесор за сателитна комуникация, резервоар за гориво, главния контролен модул, турбовитлов двигател и камера за монтиране на носа.
Първият екип монтира шасито на мястото му и пост ви корпуса на земята. Мъжете, отговарящи за крила сглобиха частите им и ги прикрепиха към корпуса посредством волфрамови зъбни колела. През това време пилотът докара болнична носилка, върху която лежеше капкообразна метална капсула с големина на голяма диня. Тежеше двайсет и три килограма и съдържаше мощен експлозивен заряд.
Устройството наподобяваше бойните глави, монтирани на ракетите „Сайдуайндър“. Всъщност скицата, използвана при изработката, принадлежеше на „Рейтеон“ — военния доставчик, създал ракетите „въздух-въздух“ преди повече от трийсет години. Нещата почти не се бяха променили с времето. Само взривните вещества бяха станали много по-мощни.