Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Не мога да допусна някой от моите служители да тръби навред до какво разкритие смята, че се е докопал. Искам думата ти, че ще запазиш всичко това в тайна.
— Но, сър, самолетът…
— Искам думата ти.
— Но, адмирале…
— Никакво „но“! — отсече Лафивър. — Нищожна цена, която ще платим, за да сме сигурни, че Остин няма да направи някоя още по-голяма глупост.
Палумбо въздъхна. Вече знаеше какво щеше да се случи.
— Съжалявам. Просто не мога да допусна това.
Лафивър го погледна презрително, сякаш пред него стоеше някой нещастен, глупав наивник.
— Нито пък аз.
Вдигна ръка и опря в сърцето на Палумбо компактен, никелиран револвер. Бракувано оръжие, свалено от списъците в архива, заредено с обикновени муниции, взети вероятно от оръжейната. Старецът действаше като по учебник.
Натисна спусъка два пъти. Куршумите удариха Палумбо в гърдите и го събориха на земята. Остана неподвижен за момент с широко отворени очи, задушаваше се…
Лафивър пристъпи една крачка напред, надвеси се над него и поклати глава. Тогава Палумбо се изкашля и адмиралът осъзна, че носи предпазна жилетка. Заместник-директорът на Оперативен отдел на Централното разузнавателно управление побърза отново да насочи оръжието. Този път обаче не успя да реагира навреме.
Изстрелът на Палумбо го улучи в челото.
Адмирал Джеймс Лафивър беше мъртъв още преди да докосне земята.
61.
Бяха изминали двайсет и четири часа от началото на съвещанието на военния съвет на улица „Балфур“. През цялото това време телефоните не спираха да звънят и от двете страни на Атлантика с яростта на пролетна гръмотевична буря. От външното министерство на Израел до външното министерство на САЩ. От военна част „Иран“ до главния щаб на „Сентком“. От Мосад до ЦРУ.
В единайсет часа вечерта министър-председателят на Израел стоеше в кабинета си с ръка зад гърба и телефонна слушалка до ухото си. Бяха го помолили да изчака реда си на линията и той чакаше като придворен, търсещ компанията на императора. Незабавно щяха да го свържат с президента на Съединените щати.
До премиера стоеше Зви Хирш, тръпнещ от нетърпение. Очакваше „незабавното“ свързване вече цели пет минути. Неуверен по природа, Хирш приемаше всяка допълнителна секунда като лична обида.
Отсреща най-после се обади някаква жена:
— Президентът на Съединените щати.
Преди премиерът да успее да отговори, от слушалката се разнесе хладен, лишен от емоции глас:
— Здравей, Ави, радвам се да те чуя.
— Господин президент, за съжаление поводът е неприятен.
— Бих искал да изразя своята благодарност от факта, че се консултираш с нас — каза американският президент. — Този напредък в развитието ни хваща малко неподготвени. Не сме очаквали толкова скорошна развръзка.
— Ние също сме изненадани. Сигурен съм, че сте съпричастен с положението, в което се намираме. Няма да позволим наличието на ядрено оръжие в ръцете на режим, който недвусмислено е изразявал желанието си да види Израел изтрит от лицето на земята.
— Изразяването на намерения и предприемането на действия са две съвсем различни неща.
— Действията им са факт от години — напрегнато заговори премиерът. — Финансират терористичната дейност на „Хамас“, „Ислямски джихад“ и „Бригадата на мъчениците от Ал Акса“. Заплахите им не са насочени единствено към Израел. Имат пряко участие в заговора за убийството на ливанския министър-председател. Да не говорим пък за опустошителните щети, нанесени от тях в Ирак. Целите им са две — да постигнат реално господство в Близкия изток и да унищожат нашата държава. С първата задача се справят много добре. Няма да допусна да успеят и с втората.
— Ние неведнъж сме заявявали, че всеки акт на насилие срещу Израел ще се счита за акт на насилие срещу Съединените щати — каза президентът.
— Положението е такова, че вече не можем да чакаме да ни атакуват. Ударът ще е фатален за нас.
— Разбирам, но смятам, че е твърде рано за подобни действия. Трябва да отнесем въпроса до Обединените нации.
— Ако вие имахте предварителна информация, че деветнайсет терористи планират да превземат американски пътнически самолети и да атакуват с тях Световния търговски център, нямаше ли да предприемете изпреварващи действия? — премиерът на Израел едва овладяваше гласа си.
— Нападението над цяла нация не може да се сравнява с унищожаването на шайка терористи — отвърна президентът със старателно премерен тон. Всяко споменаване на 11-ти септември го изправяше на нокти. Тази черна дата и последвалият незабавен ответен удар се бяха превърнали в „Да помним Аламо“ на съвременната епоха.