Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Ти какво му каза? — попита Лафивър.
— Казах му, че ще проуча въпроса.
— Значи не си говорил с него оттогава?
Палумбо поклати глава.
— Вие сте управлявали военната база в Ел Салвадор по онова време. „Див гълъб“ не беше ли ваша операция?
— Това е поверителна информация — прекъсна го Лафивър.
— Аз имам достъп до поверителна информация. Един от местните е бил препоръчан за вербуване. Името му е Рикардо Райе. Майка му е била наполовина индианка. Обучавал се е известно време във Фермата9, после е получил назначение отвъд океана. Все още се води на работа при нас.
— Ровичкал си, а?
— Смятам, че той е човекът, натиснал спусъка.
Адмирал Лафивър пристъпи по-близо и Палумбо усети аромата на кафе от дъха му.
— Теб какво те засяга някаква операция под мое командване?
Палумбо се размърда и усети как дръжката на пистолета се забива в гърба му.
— Изобщо не ме засяга. Не е моя работа да си пъхам носа. Просто попаднах на информация за Ламерс, човека, застрелян в Цюрих.
— Е, и? — надигна вежди адмиралът.
— Сър, събрали сме досие за този човек, дебело две педи. Водил се е на служба при нас в продължение на десет години. Занимавал се е с промишлен шпионаж и е получавал инструкции от лондонското ни подразделение. Изчезнал е от списъците ни през 2003 година. Запитах се от къде на къде Валид Гасан е доставял експлозиви на хора, свързани по някакъв начин с американското правителство. Нещо в цялата тази работа не ми се връзваше. Поразпитах тук-там, за да разбера дали пък Ламерс не е преминал от другата страна?
— И какво откри? — запита Лафивър.
— О, преминал е, и още как — възкликна Палумбо. — Преди две години Ламерс е бил привлечен от министерството на отбраната. Точно когато е бил убит, е работел като консултант към военното разузнаване. Адмирале, можете ли да ми кажете защо, за бога, убиваме американски агенти?
— Мислех, че ще си по-загрижен защо Пентагонът се опитва да свали пътнически самолет.
— Това е следващият ми въпрос.
Палумбо очакваше да чуе гневна тирада. Но вместо това, Лафивър остави чашата си с кафе и хладно се усмихна.
— Чувал ли си за специална част, наречена „Дивизията“?
— „Дивизията“? Не, сър, не съм.
— Така си и мислех. — Лафивър го хвана за лакътя и го поведе към плъзгаща се врата в кухнята.
— Да излезем навън. Ще изпуша една цигара.
Палумбо последва Лафивър през задната веранда. Слязоха по стълбите към градината. Студената вечер и навъсеното мрачно небе ги обгърнаха. Снегът хрущеше под краката им, докато бавно се разхождаха през гъсталак от голи дървета.
— Онзи Остин. Той е проблемът — каза Лафивър и извади цигара от пакет „Марлборо“. — Откаченото набожно копеле направо ми лази по нервите. Когато не е зает с молитвените си сбирки и религиозни ритуали, не спира да си пъха носа там, където не му е работа.
— Имате предвид генерал-майор Джон Остин от военновъздушните сили ли? — уточни Палумбо.
— Същия. Всичко започна преди осем години, още преди 11-ти септември. Момчетата от Пентагона искаха да проведат тайни операции на чужда територия. Ядосваха се, че терористите съсипват наши съоръжения отвъд океана, и взеха да разправят навсякъде, че ние в ЦРУ не можем нищичко да направим, за да ги спрем. Кулите Кхобар в Саудитстка Арабия, бомбените атентати в посолствата ни в Найроби и Дар ес Салаам, многобройните нападения над работещи в чужбина американци…
Тогава Остин се срещна с президента и поиска разрешение да сформира отряд агенти за пробна операция. На президента не му трябваше дълго да го убеждават. Отдавна ни притискаше да открием кой стои зад атентата над американския боен кораб „Коул“ в Йемен, а ние така и не успяхме да разберем. Екипът на Остин откри виновниците незабавно. Месец по-късно президентът подписа Директива за националната сигурност, с която упълномощи министерството на отбраната да организира екипи за операции отвъд океана. Нарекоха новосформирания отдел „Дивизията“…
9
Тренировъчна база на ЦРУ. — Б.пр.