Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Капсулата се състоеше от монтажна кутия, шестнайсет килограма пластичен експлозив „Семтекс-Н“, иницииращо устройство и петстотин бризантни титанови пръчки. Щом датчикът за разстояние откриеше целта — в този случай, пътнически самолет, — веднага се активираше детонатор, който възпламеняваше снарядите около пластичния експлозив. Снарядите на свой ред щяха да запалят шестнайсетте килограма „Семтекс“, предизвиквайки моментално освобождаване на огромно количество горещ газ.
Експлозивната сила на разширения газ щеше да взриви титановите пръчки, раздробявайки ги на хиляди смъртоносни парчета, които успешно щяха да унищожат корпуса на самолета.
Целта беше да се разруши както самолетът, така и „търтеят“. Така от взривния механизъм нямаше да остане и следа.
Щом прикрепиха капсулата и свързаха кабелите с главното контролно табло, пилотът издърпа носилката изпод летателния апарат и извика: „Край“.
Погледна хронометъра.
— Четири минути и двайсет и седем секунди.
Мъжете не нададоха радостни възгласи, нито изразиха задоволство, а побързаха да започнат разглобяването. Не можеха да рискуват някой случайно да се появи в гаража и да открие сглобения и готов за изстрелване летателен апарат. За броени минути трите ковчега бяха натоплени и заключени в шкафове вътре в къщата.
След приключването на тренировката пилотът влезе във всекидневната и застана пред широкия прозорец с изглед към летище „Цюрих“. В осем часа забеляза приближаващите се светлини за кацане на голям пътнически самолет. С радост отбеляза, че се движеше точно по разписание. В крайна сметка, този полет имаше най-нисък процент закъснения в света.
Проследи светлинките с поглед, докато самолетът се приземи на летището. Огромният „Еърбъс А-380“ имаше страховити размери дори от четири километра разстояние. Знаеше характеристиките му наизуст. Седемдесет и три метра дължина. Двайсет и четири метра височина. Разстояние между крайните точки на крилата — приблизително осемдесет метра, почти колкото футболно игрище. Във всяко едно отношение най-големият реактивен самолет в света имаше възможност за превозване на 555 пътници. Според манифеста за полета от тази вечер, на борда му имаше малко под петстотин души. За утрешния полет всички билети бяха продадени.
Самолетът тромаво се запъти към мястото си за паркиране. Заради огромните си размери ползваше специално построена за целта писта.
Чак тогава пилотът успя да различи звездата с пет върха, нарисувана на опашката му.
Полет 863 на „Ел Ал“, пристигащ от Тел Авив.
63.
Точно в девет часа Фон Даникен отново чакаше пред входната врата на Тоби Тингели. Прислужницата го поведе към кабинета. Тингели седеше зад огромно махагоново писалище и говореше по телефона. От вчерашните му дънки и поло нямаше и следа. Носеше черен костюм с перленосива вратовръзка. Косата му беше пригладена назад с брилянтин. Изгледа кръвнишки Фон Даникен и подхвърли върху бюрото подвързана папка.
Фон Даникен я взе. Документацията, свързана с Екселсиор Тръст, базиран на остров Кюрасо, Нидерландските Антили. Холдингът беше учреден с капиталовложение от петдесет хиляди швейцарски франка. В списъка на директорите фигурираха трима души, двама от които — служители на банката. Последното име не му говореше нищо. Все пак му бе интересно да узнае, че клиентът е посетил офиса на банка „Тингели“ във Вадуц през август миналата година. Визитата идеално съвпадаше със завръщането на Рансъм от Близкия изток.
Следващите документи бяха още по-интересни. Месечни извлечения, изпратени от банка на Бахамите, съхранявани от банка „Тингели“ в полза на Екселсиор Тръст. Подробно описание на всички операции за всяка една от кодираните сметки, от които са били изпращани пари на Ламерс и Блиц, както и от трета сметка, използвана за закупуването на вила „Принчипеса“.
Без отговор оставаше въпросът кой е направил първоначалния депозит в банката на Бахамите. Фон Даникен разлисти документите. И двете кодирани сметки са били отворени с банкови чекове. Намери копия от тях и откри името на издаващата банка, отпечатано в горния десен ъгъл. Сърцето му подскочи. Едно от най-уважаваните имена в американската финансова общност.
— Е? — попита Тингели. Постави обратно слушалката и заобиколи писалището. — Разминава ли се с очакванията ти?
Фон Даникен си спомни разговора си с Филип Палумбо. Чудеше се дали не е поставил живота на колегата си от ЦРУ в опасност.