Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Нито дума за това, Тоби.
Тингели взе папката от ръцете му.
— Не ми хареса как завърши вчерашната ни среща. Не мога да живея живота си така, както си искам, ако непрекъснато ми надзърташ над рамото. Затова свърших малко допълнителна работа по моя инициатива. Пробутай я на шефовете си като верен швейцарски поданик, воден от чувството си за дълг. Искаш да си затварям устата? Разбира се. Няма проблем. Това ми е работата, нали така? Но в замяна искам да спреш да преследваш задника ми веднъж завинаги. Може да съм странен, но изборът си е мой. Не нарушавам закона.
Фон Даникен посрещна молбата му с известна доза скептицизъм.
— Дотук не виждам нищо, което да заслужава подобно обещание от моя страна. Тази папка не ти струваше нищо. Информация от архивите ти. Само след седмица можех да дойда при теб със съдебно разпореждане и да получа абсолютно същото.
— Подозирах, че така ще кажеш. — Тингели му подаде обратно папката, отворена на определена страница. — Тук има нещо, което липсва в архивите ми. Наложи се да звънна тук-там, за да го разбера. Струваше ми доста скъпо.
Въпросният документ представляваше потвърждение за изходящ паричен превод от бахамската банка в размер на седемдесет хиляди франка. Парите бяха изпратени от една от въпросните кодирани сметки до една от най-големите швейцарски банки. Най-отдолу стоеше името на титуляра на сметката.
Фон Даникен хлъцна от изненада.
— Сигурен ли си в това?
Тингели кимна.
— Приемаш ли сделката?
Фон Даникен беше доволен, че банкерът не се усмихваше, иначе можеше и да го цапардоса. Пое протегната му ръка и я стисна.
Тингели рязко го дръпна към себе си и двамата се озоваха конфузно близо един до друг.
— Изчезвай оттук тогава. И кажи на приятелчетата си в Берн, че фамилията Тингели е направила предостатъчно за тази държава.
Фон Даникен слезе по стълбите и тръгна към колата си. През цялото време чувстваше присъствието на невидима ръка, която сякаш помагаше на разследването. Не беше нещо, което да види или пипне. Просто усещане. Интуиция. Както повечето полицейски служители не смееше да отпъди това чувство. Информацията, която притежаваше в момента, бе достатъчна да шокира цялата нация, камо ли пък ченге на средна възраст, което още вярваше в неподкупността на своето правителство. Остана замислен за момент, опитвайки се да реши как да действа оттук нататък. На кого да се довери и на кого — не.
Докато отключваше вратата, по улицата се зададе тъмно ауди, последен модел, и спря точно до него. Прозорецът се смъкна и насреща му се показа зачервеното лице на Курт Миер.
— Открихме Рансъм.
— Арестувахте ли го?
— Не още, но имаме сведения къде се намира.
— Какво стана?
— Вчера вечерта двама полицаи от управлението в Берн се отзовали на обаждане във връзка с нарушител, вмъкнал се в апартамент. Почукали на вратата и отвътре се обадил мъжки глас.
— Рансъм ли?
— Не знам. Докато чакали да им отвори, отвътре се чула експлозия. Полицаите разбили вратата и видели кухнята и спалнята в пламъци. Причината била изтичане на газ от готварската печка.
Газова експлозия… Фон Даникен се сети за спукания газопровод, станал причина за смъртта на Драко, босненския военен диктатор.
Миер продължи да разказва:
— Отначало полицаите помислили, че ударната вълна изхвърлила мъжа през прозореца, но не открили кръв, нито пък тяло след претърсването на района. Жената, която подала оплакването в полицията, казала, че мъжът се е представил като лекар. Имал кървяща рана на шията. Приличала на порязване от нож. Единият от полицаите заподозрял, че човекът може да е беглец и пуснал описанието му в базата данни за издирвани хора. Попаднал на името Рансъм. Разпечатали снимката му и я показали на жената. Тя го разпознала, само че косата му била черна и доста по-къса.
— Каква работа е имал в Берн?
— Казал, че идва да се види със сестрата на съпругата си. Името й е Ева Крюгер.
— Знаем ли нещо за нея?
— Нищичко. Призрак. Няма единен граждански номер. Няма разрешително за работа. Съседката й спомена, че много рядко се прибира в апартамента.
— Но все пак виждала ли я е? В плът и кръв?
— Така твърди. Според нея Ева Крюгер пътува непрекъснато.
Много ясно, помисли си Фон Даникен. И то по екзотични места като Дарфур, Бейрут и Либерия. Още един член на мрежата, за която работи Рансъм.