Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Нали каза, че си разбрал къде се намира Рансъм?
— Пуснахме проучване за Ева Крюгер на национално ниво. Получихме информация от шефа на охраната на Световния икономически форум, който се провежда в Давос. Каза ми, че преди една седмица е прегледал молбата на същата тази Ева Крюгер, с постоянно местожителство в Берн, и й е издал еднодневен пропуск за събитието.
— За днес ли?
Миер мрачно кимна.
— ВИП пропуск. Позволява й достъп докъдето пожелае, включително и до Конгресхаус.
— Какво има насрочено в днешната програма?
— Заседания. През целия ден. Ще присъстват големи клечки от цял свят. Ключовата реч е насрочена за довечера — ще я произнесе Парвез Джин, иранец.
— Вдигнахте ли на крак охраната? — попита Фон Даникен.
— Не още.
— Направете го незабавно. Кажете им да анулират пропуска й. Дайте им и последното описание на Рансъм. Може да е въоръжен.
— Това ли е всичко?
— Не — каза Фон Даникен. — Кажи им, че ще сме там след час.
64.
Джонатан впери поглед в двата военни камиона, спрени на входа за долината. Около тях се шляеха десетина войници. На около пет километра по-нататък по пътя се виждаха още два камиона. Там момчетата не се мотаеха. Елитен взвод войници, облечени в спретнати камуфлажни униформи, с преметнати през гърдите автомати. Всяка от преминаващите коли се подлагаше на щателна проверка.
Към планинския град Давос водеше само един път. Единият му вход се намираше от северната страна, другият — от южната. Колкото по-навътре в долината се виеше шосето, толкова по-сгъстено ставаше военното присъствие. Джипове. Бронирани камионетки. Барикада встрани от пътя, подготвена за поставяне веднага щом се наложи. Капан, готов за залагане. Джонатан напрегнато очакваше пред него да изскочи войник или полицай с разперени ръце, за да го накара да отбие встрани. Мерцедесът обаче не привлече ничие внимание.
В единайсет часа прекоси град Клостерс. Снегът беше спрял и небето започна да просветлява. На няколко пъти дори забеляза оттенък на синьо. Църковни камбани отбелязаха кръглия час и меланхоличният им стон го накара да настръхне.
Докато пъплеше по острите завои нагоре по планинския склон, долови над себе си бръмченето на хеликоптер. Извади пропуска за Световния икономически форум и го закачи на врата си. На него вече не пишеше Ева Крюгер, а Еван Крюгер. На мястото на нейната снимка бе сложил своя, направена сутринта в копирен център в Зигелбрюк. Цялата работа му отне около час. Дописа буквата „н“ с помощта на комплект шаблони и постигна завидна прилика с оригиналния шрифт. Прикрепянето на снимката му струваше малко повече усилия — наложи се да използва пресата за ламиниране.
Бил съм в играта, без дори да съм подозирал.
Бил съм пионката на Ема през цялото това време.
За успешна кариера в „Лекари без граници“ очевидно не стигаше само диплома по медицина. Малко склонност към кражба и развинтено въображение също помагаха. Безброй пъти му се бе налагало да подправя документи за внос и износ, за да улесни преминаването на доставките с лекарства през границите или за да избегне плащането на подкупи на корумпирани държавни служители.
Да, Симон, знам много добре какво значи pourri. Гнила работа. Ако пеницилинът фигурираше в списъците на забранените лекарства, променяха названието в документите на ампицилин — малко по-силен антибиотик, но не толкова познат. Когато откриха, че граничните полицаи отварят пратките с морфин, започнаха да пишат в товарителницата „моразин“. Ако искат, нека търсят значението му в лекарствените справочници.
Единствената част от пропуска, която не успя да фалшифицира, бе електронният чип. Нямаше друг избор, освен да прокара магнит върху него, за да изтрие съдържащата се вътре информация. Можеше да се обзаложи при проверката на хилядите пропуски, охраната със сигурност се бе сблъсквала с подобен проблем.
С приспособяването на шофьорската книжка на Крюгер се справи лесно. Картонената основа, която швейцарските власти използваха за направата на този документ, направо плачеше за фалшификация. Свали снимката с помощта на скалпел и разредител за боя и на нейно място сложи своя, различна от тази на пропуска. Постара се леко да промени външния си вид. Вместо с костюм и вратовръзка се снима само по риза, закопчана догоре и разрошена коса. Въпреки, че ги направи една след друга, снимките изглеждаха като от различни дни.