Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Малко по-късно тръгна обратно надолу. След десетина минути отвори вратата на мерцедеса. Настани се зад волана и пусна климатика. Един въпрос не му даваше мира.
За кого е работела Ема?
Облегна глава назад и затвори очи, но мислите му продължаваха да препускат. Задряма доста по-късно, едва когато първите лъчи на зората изпълзяха над хоризонта и озариха небето в мътносив отблясък.
60.
Не е твоя работа. Не се забърквай. Ще си докараш само неприятности.
Размишлявайки върху това, Филип Палумбо се наведе над предната седалка в колата и извади служебното си оръжие от жабката. Точно защото никой не си мърдаше пръста, светът се намираше в такова окаяно положение.
9-милиметровият пистолет „Берета“ му бе останал още от времето, прекарано като офицер в 82-ри отряд на Военновъздушните сили. Имаше зад гърба си четиринайсет години военна служба — от обучението му като курсант в Уест Пойнт до издигането му в ранг майор, преди да прекрати военната си кариера.
В частния сектор изобилстваше от възможности за човек с неговата квалификация, но той така и не прояви интерес към правенето на пари. Седем седмици след като подаде оставката си, подписа договор с Централното разузнавателно управление. И въпреки всичко, което бе видял и направил досега, все още го смяташе за най-доброто решение в живота си. Нямаше никакво желание да се отказва.
Увери се, че пълнителят е пълен, и сложи предпазителя.
Двуетажната къща в колониален стил имаше тъмнозелени капаци на прозорците и дървен покрив. Излезе от колата, напъха пистолета в колана зад гърба си и се увери, че сакото го скрива добре. Изкачи стълбите по две наведнъж и натисна звънеца. Отвори му слаб, непривлекателен мъж, в сива жилетка и очила, закачени на верижка около врата му.
— Ето те и теб, Фил — каза адмирал Джеймс Лафивър, заместник-директор на Операционен отдел в Централното разузнавателно управление. — Нещо спешно, предполагам, те води насам.
Палумбо влезе в дома му.
— Благодарен съм ви, че приехте да се срещнем веднага.
— Няма никакъв проблем. — Лафивър го поведе през просторното фоайе. Беше работохолик и живееше сам. — Искаш ли кафе?
Палумбо отказа.
Лафивър влезе в кухнята и си наля голяма чаша димящо кафе.
— Разбрах, че си измъкнал солидна информация от Валид Гасан, която е спомогнала за предотвратяването на атентат.
Той знае, помисли си Палумбо. Някой му е казал.
— Всъщност точно затова съм тук.
Лафивър добави малко захар в кафето и кимна на госта си да го последва.
— На връщане от Сирия по телефона ми се обади Маркус фон Даникен, директор на швейцарската служба за контраразузнаване — обясни Палумбо. — Разследва убийството на някой си Тео Ламерс в Цюрих, холандец, разстрелян пред дома му. Професионална работа. Изпипана. Няма свидетели. Ламерс е имал собствен бизнес за проектиране и производство на сложни навигационни системи. Отделно от това е изработвал „търтеи“ — безпилотен летателни апарати. Малки, големи, каквито поискаш. Фон Даникен е бил по средата на разследването, когато колега на Ламерс също е бил убит — иранец на име Махмуд Китаб, живеещ в Швейцария под псевдонима Готфрид Блиц. Дотук звучи ли ви познато?
— А трябва ли? — учуди се Лафивър.
— С цялото ми уважение, сър, смятам, че да.
Лафивър добави малко мляко към кафето си. Когато отново погледна към Палумбо, изражението му бе коренно различно. Светската част от срещата им беше приключила.
— Продължавай, Фил. Аз ще се включа накрая.
Палумбо умееше да разпознава заповеди.
— Обадих се на Маркус, за да го запозная с подробностите от разпита на Гасан.
— Искаш да кажеш подробностите за участието на Гасан в заговор за сваляне на пътнически самолет.
— Точно така. Фон Даникен беше, меко казано, изненадан. Оказва се, че двамата убити господа, които е разследвал, са били съучастници на Гасан.
— Интересно съвпадение. — Тонът на Лафивър ясно показваше, че изобщо не вярва в това.
Палумбо продължи нататък:
— На следващия ден съдебният лекар уведомил Фон Даникен, че убиецът и на двете жертви е обичал да топи куршумите си в отрова. Патологът поразпитал тук-там дали някой не е попадал на подобен случай. Негов колега от Скотланд Ярд знаел много добре за какво става въпрос. Човекът по случайност се оказал бивш британски морски пехотинец и твърдял, че тази отрова се е използвала в Ел Салвадор в началото на 80-те. Обичайна индианска практика по онези места, предполагам. Някаква местна вуду магия за пропъждане на злите духове. Англичанинът смята, че ние сме провеждали военното обучение. Според него този, който е убил Ламерс и частника му, със сигурност е работил за нас по едно и друго време. Фон Даникен се интересува дали наш екип работи на негова територия. Сър, ако разполагаме с достоверна информация за терористична клетка, подготвяща се да свали пътнически самолет над въздушното пространство на Швейцария, наш дълг е да уведомим тяхното разузнаване.