Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Преправи „Ева“ на „Еван“. Ръстът от 168 см. се промени на 188 см. В действителност беше с четири сантиметра по-висок. Увеличи килограмите от петдесет на осемдесет.
Съзнаваше, че нито шофьорската книжка, нито пропускът за форума можеха да издържат на по-сериозна проверка. Всичко щеше да лъсне незабавно.
Скритият му коз обаче бе регистрационният талон на мерцедеса на името на Парвез Джин от Техеран и това го караше да се надява, че няма да се вторачват прекалено в документите му.
До този момент, разсъждаваше той, никой не предполагаше, че се е добрал до инструкциите за срещата на Ева Крюгер с Парвез Джин. Освен това Джонатан знаеше, че втори мерцедес няма да бъде доставен на Джин. Следователно Сокол може да бе оставил документите за заместника на Ема на контролно-пропускателен пункт 1, но едва ли бе анулирал пропуска на Ева Крюгер.
Джонатан следваше същата желязна логика като всеки път. Стремежът им беше да не привличат внимание към себе си. Ако името на Ева Крюгер все още фигурираше в системата, до него със сигурност бе отбелязано, че тя трябва да предаде мерцедеса на иранския министър. В този случай самата кола щеше да му послужи като пропуск за достъп до форума. Трудно се спореше с автомобил на стойност двеста хиляди долара.
Първата блокада бе разположена на два километра източно от Давос. Контролно-пропускателен пункт за автомобили с бариера, намиращ се на равна отсечка от пътя. От двете страни на шосето имаше разнебитени дървени постройки. Намали и спря на опашката от четири автомобила. Стегна вратовръзката си и изпъна гръб. Беше подготвил за проверка шофьорската си книжка и регистрационния талон. Пропускът за форума висеше на врата му. Въпреки това, усещаше устата си пресъхнала, а сърцето му блъскаше някъде около адамовата му ябълка.
Бавно се придвижваше към бариерата. Забеляза, че войниците оглеждат автомобилите от всички страни. Дишането му се учести, а пръстите му изтръпнаха.
Ема, как си се справяла с това цели осем години?
— Господине! — Един от полицаите почука на прозореца му. — Минавайте нататък.
Джонатан измина последните няколко метра и спря точно пред бариерата. Помолиха го да излезе от колата и да представи шофьорската си книжка.
— Закъде пътувате?
— Давос. Ще присъствам на форума.
— От официално поканените ли сте?
— Трябва да предам този автомобил на един от гостите в хотел „Белведере“. Господин Парвез Джин.
— Бих искал да видя пропуска ви.
Джонатан свали ламинираната карта от врата си. Полицаят я пъхна в скенер, подобен на онзи, който бе показан във вестника. С ъгълчето на окото си забеляза, че след като я извади, полицаят я мушна в отвора още веднъж.
Докато чакаше, екип войници прокара огледала под шасито, проверявайки за експлозиви. Единият от тях извика нещо и полицаят до Джонатан тръгна към тях. Размениха си няколко реплики и старши полицаят забърза обратно.
— Това брониран автомобил ли е?
— Да — отвърна Джонатан. — Както споменах, трябва го предам на Парвез Джин, иранският министър на технологиите. Той ще пътува с него до Иран. — Насили да се усмихне. — Чувал съм, че там е малко напечено.
— Изчакайте тук.
Полицаят се дръпна встрани и се свърза по радиостанцията с началника си. Джонатан чу, че споменава името му и пита дали е наясно с доставката на мерцедеса. Изтече около минута. Най-накрая полицаят кимна и се върна при Джонатан.
— Готово. Налага се да огледаме купето на автомобила.
— Заповядайте.
Полицаят даде инструкции на екипа си. Петима от страничните отделения, повдигнаха задната седалка, помолиха Джонатан да отвори сейфа и прокараха детектора за експлозиви из цялото купе.
— Затворете всички прозорци.
Джонатан седна зад волана и вдигна прозореца. Полицаят посочи към драскотините от куршумите на убиеца.
— Какво се е случило? Стрелял ли е някой по вас?
— Камъни — отвърна Джонатан. — Някакви хулигани от Цюрих.
Към тях се приближи старши полицаят с пропуска му в ръка.
— Откъде взехте тази карта? — попита той.
— Какво имате предвид? — Джонатан се опита да запази спокойствие.
— От полицейското управление в Чур ли я получихте?
— Получих я по пощата. Проблем ли има?
— Електронният чип е повреден.
— Дори не предполагах, че има чип — отвърна той с нотка на разкаяние. — Обадете се на работодателя ми…