Правилата на измамата

— Не смятам, че президентът би разрешил на американски агенти да подготвят съвместно с незаконно пребиваващ иранец свалянето на пътнически самолет — възрази Палумбо.

— Съгласен съм. Както нямаше да ми позволи и да пусна къртица в мрежата на Остин. С убежденията си, изпъкващи от нашивките му и лъскавите медали по гърдите си, Джон Остин минава за светец на Пенсилвания Авеню. Той е в битката още от самото начало. Имам предвид свещената ни война с цялата пасмина „Джихад“. Остин състави плана за освобождение на заложниците ни в Ирак през 1980 година. Организира първите екипи за специални операции. И също като нашия главнокомандващ, е отдаден изцяло на Бога. Какво може да направи един атеистичен любител на уискито като мен? — усмихна се адмиралът.

— Но опитът за освобождението на заложниците се оказа пълен провал — каза Палумбо. — Вдигнахме пушилка и загубихме осем души.

— Няма значение, Фил. Джон Остин е герой. Като разпнатия на кръст за времето си. Каквото каже, това става… до следващата му заповед.

— При цялото ми уважение, адмирале, но не мога просто да се правя на сляп и да му позволя да свали самолет.

— Няма друг начин, Фил. В тази държава не може да има две отделни шпионски служби, които да провеждат операции, без да поддържат диалог помежду си. Вече доста време момчетата от отбраната са неконтролируеми. Щом този случай ги опръска целите в кръв, всичко ще свърши. Джон Остин никога повече няма да ръководи тайни операции в чужбина.

— Значи изпратихте Рикардо Райс да прекрати това?

— Изпратих Рикардо Райс, за да стане ясно, че докато това се случва, ние не сме седнали да си бъркаме в носовете. Ако ни хванат неподготвени за нещо от такава величина, ще се окаже, че всичко, което Остин е разправял на президента за ЦРУ, е било вярно. Но ако се доближим на косъм до унищожаването на онзи „търтей“… ако успеем да извадим от строя някой и друг участник в заговора… ще изглеждаме като герои. — Лафивър хвърли цигарата на земята и я смачка с обувката си. — Господин Райс няма да успее да предотврати атентата. Честно казано, аз и не искам да го прави. Веднага щом свалянето на пътническия самолет стане факт, аз ще съм в състояние да представя на президента доказателства за това кои са извършителите и да му докажа, че нещата просто са излезли извън контрол…

Освен това няма да скрия, че съм се опитал да предотвратя това. Президентът няма да има друг избор, освен да застане плътно на моя страна. „Дивизията“ ще замине в небитието на секундата. В крайна сметка, на онези никакъвци от отбраната ще им натрият носовете, а ЦРУ отново ще бъде на върха.

Палумбо нямаше какво да каже. Стоеше като закован мястото си, шокиран и опечален.

Лафивър хвърли поредната си цигара на земята и пристъпи по-близо.