Нед“
На път за работа пуснах писмото в една пощенска кутия. И си помислих: Сега тя е на ход. И ако реши да не отговори на това, по-добре да започна да приемам, че всичко между нас наистина е свършено.
Две седмици по-късно все още нямах отговор от Лизи и бях изпаднал в пълно отчаяние. Не само заради това, че беше съвсем ясно, че жена ми вече не иска да има нищо общо с мен, но и защото все още нямах нито един положителен отговор на изпратените рекламни брошури на „Екскалибър“. Поправка: след като се обадих на над двеста места, нито един производствен мениджър даже не благоволи да разговаря с мен. Съжалявам, просто не ни интересува беше отговорът, който получавах постоянно от секретарки, лични асистенти и други видове подчинени. За щастие през повечето време Джери беше по работа извън града — така че не се налагаше да му представям доклад за продължаващия прогрес или да му изнасям тиради за това как всичко процъфтява.
Но аз знаех, че, ако продължа да удрям на камък в продажбите, трябваше да си изясня нещата с Джери — и да призная, че това просто не проработва. И защо не проработва? Ако си добър продавач, има една-единствена реална причина, поради която не можеш да пробуташ нещо: хората не харесват продукта.
Но все пак продължих да се обаждам — свързвайки се с по около петдесет компании от списъка си на ден. Съжалявам, точно сега не търсим частни инвестиции… Съжалявам, вече имаме други холдингови фондове, които се интересуват от нас…
Но в един момент извадих късмет. Един следобед ми се обади някакъв тип на име Дуайт Кепъл. Кача ми, че е завършил M.I.T.43 и управлява малка компания в Медфорд, Масачузетс, която в момента разработвала превъзходно графично табло (хардуер, който позволява на компютрите да работят с пълноценни видеопрограми).
— Имаме един наистина авангарден продукт, но нямаме бюджет, за да направим добре проклетия маркетинг. Така че когато пристигнаха брошурата и писмото ви, аз си помислих: може би това е инвестицията, която търсим.
Когато го попитах дали мога да отида в Медфорд, за да се видим, той ме информира, че предпочитал да се срещна с неговия финансов съветник — който случайно му бил и брат. Казвал се Елиът Кепъл. Бил главен финансов мениджър във Федерал & Стейт, базиран в Бостън пенсионен фонд, и снощи Дуайт му дал материалите за „Екскалибър“.
— Така че се обадете на Елиът, и ако той се навие за офертата, тогава предполагам, че ще можем да правим бизнес заедно.
Да се свържеш с Елиът Кепъл не беше лесна работа. През следващите два дни той постоянно беше зает. Накрая, изпаднал в отчаяние, на третия ден му се обадих в шест и половина сутринта и той вдигна телефона собствено лично.
— Е, това е някакво щастливо съвпадение — каза ми след като се представих. — Защото най-накрая намерих време да прочета рекламната брошура на „Екскалибър“.
вернуться
43
Масачузетски технологически институт — едно от най-елитните висши технически учебни заведения в САЩ — Б.пр.
