Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Микон беше уверен, че Дорией е загубил разсъдъка си по време на пленничеството, но думите му произведоха невероятно впечатление върху фокейците. Зловещият му сив поглед им напомни за очите на самия Арес. Ето защо всички се втурнаха да търсят копията и мечовете си, лъковете и щитовете. Гребците налегнаха на веслата и изведнъж корабът ни беше понесен по вълните от внезапен полъх на вятъра. Дионисий също се подчини, след като не можа да измисли нищо друго.
Когато преброихме останалите живи, оказа се, че без да се смята Арсиное, сме точно сто и петдесет души. Когато тръгвахме от Химера, бяхме триста души. Това е добро знамение, завикаха някои, че от нас са оцелели точно половината! Но Дорией ги накара да млъкнат:
— Триста бяхме, когато отплавахме — гърмеше гласът му, — и триста ще си останем винаги! Вечно ще бъдем триста, колкото и да загинат от нас оттук нататък. Но не се бойте — не ви е съдено да загинете, защото от този ден и занапред вие сте тристате воини на Дорией! „Триста!“ — това ще бъде бойният ви вик и дори след триста години все още ще се пеят песни за подвизите ви.
— Триста! Триста! — подхванаха възгласите му воините, удряйки мечовете си о щитовете, докато накрая Дионисий не им каза да млъкнат.
Но гладът, жаждата и умората ни бяха опиянили толкова много, че забравили за изтощението, моряците се разтичаха по палубата, гребците удвоиха усилията си и дори запяха. Носът на кораба ни цепеше пенливите вълни пред нас, а когато заобиколихме хълмистия полуостров, пред взора ни се откри Панорм. Само няколко съда бяха там на пристан, а самият град, разположен сред плодородна равнина, беше заобиколен от жалка ниска стена. Там, където равнината свършваше, започваха да се издигат полите на загадъчната планина на Ерикс.
Книга шеста
Дорией
1.
В изненадата се крие тайната на много победи. Когато се приближавахме към пристана на Панорм, никой не можеше да си представи, че жалкият ни съд е всъщност тръгналият преди няколко месеца от Химера пиратски кораб. Стражите бяха заблудени от висящата на носа сребърна глава на Горгона, тъй че ни сметнаха за крайбрежен етруски кораб. Фокейците се помайваха из палубата и си подвикваха един на друг странни, измислени от тях думи, които не бяха на никакъв съществуващ език. Поради това стражите стояха и ни гледаха, без да разбират, че ги дебне опасност, и без да се сетят да ударят тревога с бронзовия гонг.
На палубата на търговския кораб, закотвен до пристана, седяха няколко моряка и си клатеха краката през борда. Те ни извикаха през смях да гребем малко по-бавно и се подиграваха на жалкото състояние на кораба ни, на повредения ни нос и на изпочупените ни ограждения. Видяхме, че пристанът се изпълни с десетки любопитни граждани, които бяха дошли да ни видят.
Дори когато ударникът ни се заби в търговския кораб и от този удар картагенският съд се вряза в брега, мачтата му рухна с гръм и трясък, а членовете на екипажа му се повалиха с проклятия на палубата, всички в пристана все още мислеха, че е просто случайност. Един от военачалниците ни заплаши с юмруци и се развика, че трябва да заплатим за щетите. Но изведнъж Дорией и фокейците изскочиха с оръжие в ръце и се прехвърлиха на палубата на повредения търговски кораб. Те пометоха всичко по пътя си, след което се втурнаха към брега. Разгониха всички, които биха могли да им попречат, изтичаха към хълма и нахълтаха през портите на самия град, преди стражите му да успеят да съобразят какво всъщност се беше случило.
И така, Дорией и още двадесетина от хората ни завзеха с лекота града и накараха изплашените му до смърт защитници да се предадат, а Дионисий и останалите фокейци през това време бяха завзели стоящите на пристан кораби. За съпротива никой от чуждоземците дори и не помисли. Всички бяха видели каква съдба сполетя търговския кораб, който беше имал нещастието да се окаже на пътя на страшните пришълци. Наистина, някои от тях не замолиха за пощада като другите, а се обърнаха рязко и се впуснаха в бяг, но Дионисий заповяда на хората си да ги замерят с камъни. Бегълците се изплашиха и се върнаха с покорен вид. В това пристанище явно нямаше воини, а мирни моряци от много различни краища на света.