Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— А! — възкликна Гумра. — За какво ви е потрябвал тоя зундей?
Тук Язон не се стърпя, въпреки че интонацията сама говореше за себе си и попита:
— Какво е това зундей?
— Какво е това зундей? — засмя се Гумра, вдигна до главата си юмруци с изпънати показалци и изблея: — Ме-е-е!
— Ясно, козел — кимна Язон. — Извинявай сержант, козел не козел, ама ни трябва!
— За какво? За какво, ви питам… — настояваше сержантът.
Язон обясни. Гумра се замисли. След това рече:
— Ще ви помогна. Ако това затишие продължи достатъчно дълго, ще опитам да се свържа с приятеля си. Той воюва за мемриците от другата страна на планетата. От тези, които познавам, той единствен си е имал работа с Белите Птици на Отмъщението.
— Те пък кои са? — учуди се Язон.
— Това са едни киборги от планетата Крейзик. Преди две години те воюваха на страната на мемриците — единственият случай на намеса на другопланетници във вътрешните работи на планетата Бипхиния. Птиците оставили на моя приятел за спомен координатите на Крейзик. А оттам до Егриси е един хвърлей място, сигурен съм.
— Благодаря сержант, ама все пак нека се опитаме да поговорим с оня зундей Хаврик.
— Упорит си, ей! — ухили се Гумра. — Добре де, той наистина се крие някъде тук. Гледай.
И сержантът разгърна направо върху тревата топографската карта на района.
Хаврик посрещна гостите с хляб и сол. Т.е. наистина имаше сервирани маси и надути момичета-сервитьорки, които поднасяха блюда и напитки. Звучеше тиха музика, миришеше на домашна топлина, пушек от камина, скъпо уиски и добър одеколон, а не като на улицата — на барут, пот, кръв, прегоряло машинно масло и изгоряла плът. Но благоприятното впечатление съсипваше самият Хаврик. Той говореше и говореше безспир, за всичко наведнъж и за нищо, за политиката на отдавна отминали дни и за своята бурна младост, за блестящите перспективи пред планетата Бипхиния и за предимствата на демократичния път, избран лично от него, от Хаврик. Говореше за необходимостта от пълна дебубризация с паралелно необубриране и никой вече нищо не разбираше. Пирянците се измъчваха в очакване на две-три фрази по същество и се мъчеха да питат за нещо, но къде ти! Хаврик не даваше да вмъкнат звук, камо ли дума в неговия монолог. Спикерът си е спикер!
Накрая Язон разби една чиния в пода и, като използва естествено възникналата пауза, съобщи гръмогласно в кънтящата трапезария:
— Господин Хаврик, много бихме искали да ни помогнете да намерим координатите на планетата Егриси. Тя е във вашия звезден куп. Не можете да не знаете!
— Егриси — автоматично повтори Хаврик. — Това ли е всичко, което ви е нужно? Координатите на някаква нещастна планетка? Ах, боже мой! Сега ще се разпоредя — ще ви ги издирят за десет, е, може би петнадесет минути. Какъв проблем е това! Дреболия! За какво говорим, господа. Чуйте сега в какво се състои моят нов проект…
„Безнадежден случай“ — помисли си Язон. И повтори своя номер с чиниите още няколко пъти.
След шестото, а може би и седмото напомняне, Хаврик най-сетне се стресна и запита:
— Но защо непрекъснато чупите съдовете?
Това бе истински напредък! Хаврик бе проявил интерес към нещо, към някого другиго освен към себе си! Не е лошо като начало.
— За късмет! — нахално съобщи Язон. — Имало е такъв древен обичай.
Хаврик се усмихна някак неопределено и смутено, което удължи мълчанието му.
— Идете и се разпоредете за тези координати! — високо и едва ли не на срички произнесе Язон.
— Да, да — кимна Хаврик и веднага излезе.
Върна се подозрително бързо и обкръжен от няколко души с видеокамери.
— Внимание, Язон! Сега ще ни слуша цялата планета. Обяснете, моля ви, на хората, че аз съм единственият човек на този свят, на когото може да се има доверие. Единственият, признат даже от извънземните цивилизации.
— Добре — съгласи се Язон. — Но имайте предвид, че ще говоря само истината.
Хаврик глуповато се усмихна — изглежда не разбра шегува ли се другопланетният гост или просто намеква нещо.
Застанаха пред камерите. Хаврик заповяда включване. Дълго бълва цветисти лъжи, наговори куп нелепости за пирянците, за щастие не успя да ги обиди, още повече на есперанто, така че никой освен Рес не го разбираше. Впрочем, на тях им стигаше само и интонацията, за да извадят пистолетите. Слава богу — размина се.