Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Ще ги оставим да нападнат другите вместо нас? — възкликна Шалан и скръсти ръце.
— Какво друго очаквате да сторим, Сиятелна? — ядоса се Твлкав. — Ние, видите ли, сме нищожни кремлинги. Едничкият ни избор е да страним от по-едрите създания и да се надяваме те да се гонят взаимно.
Шалан присви очи и се взря в тънкия стълб дим напред. Лъжеха ли я очите, или димът наистина се сгъстяваше? Всъщност, стълбовете изглеждаха еднакви.
Няма да гонят плячка колкото тях, помисли Шалан. Напуснали са армията, избягали са. Те са страхливци.
Видя, че и Блут гледа назад — наблюдаваше дима с неразгадаемо изражение. Отвращение? Копнеж? Страх? Наоколо му нямаше духчета, които да ѝ подскажат.
Страхливци, повтори си тя. Или просто разочаровани хора? Камъни, които са почнали да се търкалят по наклона и вече не знаят как да спрат.
Нямаше значение. Видеха ли сгода, камъните щяха да смажат Шалан и спътниците ѝ. Нямаше да им помогне да тръгнат на изток. Дезертьорите щяха да се заемат с лесната плячка — бавните фургони — а не с вероятно по-трудната плячка напред.
— Тръгваме към втория стълб дим — заключи Шалан и седна.
Твлкав се обърна към нея.
— Вие няма…
Млъкна, когато Шалан го погледна в очите.
— Вие… — пак подзе той и облиза устни. — Няма да се доберете до… Пустите равнини толкова бързо, Сиятелна, ако се прикачим към по-голям керван, нали разбирате. Може да се окаже лошо.
— Ще се занимавам с това, ако стане нужно, търговецо Твлкав.
— Онези пред нас няма да спрат — предупреди Твлкав. — Може да пристигнем в лагера им и да установим, че са си отишли.
— Значи те или пътуват към Пустите равнини, или се връщат оттам по коридора към пристанищните градове. Ще ги пресрещнем и в двата случая.
Твлкав кимна с въздишка и се развика на Таг да бърза.
Шалан седна. Усещаше вълнение. Блут се върна и зае мястото си. После побутна към нея някакви съсухрени корени. Явно това беше обядът. Скоро фургоните се отправиха на север. Сега фургонът на Шалан беше трети.
Тя се настани — намираха се на часове от втората група, дори и да успееха да я настигнат. За да се избави от притесненията, завърши скиците си на пейзажа. После почна да рисува небрежно — просто оставяше молива да се движи по своя воля.
Нарисува танцуващи във въздуха небесни змиорки. Нарисува доковете в Карбрант. Нарисува Ялб, ала лицето му ѝ се стори някак чуждо и не можа да улови пакостливите искри в очите му. Навярно грешките се дължаха на тъгата ѝ при мисълта какво може да му се е случило.
Отгърна страницата и почна да скицира каквото ѝ дойде на ума. Моливът се размърда и изобрази елегантна дама с внушителна рокля. Свободна и гладка от талията надолу, тясна на гърдите и стомаха. Дълги и широки ръкави, единият — затворен, за скритата ръка, а другият — срязан на лакътя и драпиран край оголената предмишница.
Дръзка и хладнокръвна жена. Овладяна. Без да си дава сметка, Шалан нарисува своето лице на фигурата на жената.
Спря и моливът закръжи над образа. Това не беше тя. Нали? Възможно ли беше?
Докато фургонът подскачаше по камънаците и растенията, Шалан се взираше в рисунката. Отгърна страницата и почна друга. Бална рокля, дама в кралския двор, обградена от първенците на Алеткар, както си ги представяше. Високи и силни. Жената беше на мястото си сред тях.
Шалан нарисува своето лице на тази фигура.
Прелисти и направи нова рисунка. После още една.
Последната изобразяваше нея, седнала на края на Пустите равнини. Загледана на изток, към тайните, които Ясна търсеше.
Шалан обърна страницата и продължи да рисува. Ясна на кораба, седнала до писалището, заобиколена от листове и книги. Не обстановката беше важна, а лицето. Тревожно и ужасено. Изтощено до крайност.
Шалан го направи добре. Това беше първата рисунка след корабокрушението, която улавяше съвършено видяното. Бремето на Ясна.
— Спри колата — рече Шалан, без да вдига очи.
Блут я изгледа. Тя устоя на желанието да повтори. За съжаление, Блут не се подчини веднага.
— Защо? — поиска да узнае той.
Шалан вдигна поглед. Димът още беше далеч, но тя се оказа права — сгъстяваше се. Хората бяха спрели и бяха наклали голям огън за обяда. Ако можеше да се съди по дима, бяха много повече от другата група.
— Ще се преместя отзад. Трябва да проверя нещо. Можеш да продължиш, щом се настаня. Моля те, спри и ме повикай, когато наближим.
Блут въздъхна, обаче спря чула с няколко почуквания. Шалан слезе, взе кратунковите стъбла и тетрадката и отиде отзад. Когато влезе вътре, Блут незабавно потегли и извика нещо в отговор на Твлкав, който искаше да знае защо се бавят.