Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Куин се отърси от мисълта.
- Ще спя ето там.
- Не може да останеш тук цели седем нощи.
- Отново ще го кажа. Къде другаде да бъда...
- Куин. – Гласът ѝ прозвуча рязко. – Имаш задължения навън. А и чу Хавърс. Може да отнеме доста време и не се знае колко точно. Няма опасност да изкървя сериозно и честно казано, чувствам, че пред теб трябва да изглеждам силна, а честно казано, нямам сили за това. Може по всяко време да идваш и да ме наглеждаш. Но ще се побъркам, ако си разпънеш палатката тук, докато приключи всичко.
В тишината тегнеше отчаяние. Всичко, което притежаваше Куин, бе тук – да стои на ръба на леглото и да държи ръката на Лейла.
Малко по-късно той стана. Разбира се, тя имаше право. Тя имаше нужда от почивка, както и той, и наистина, освен да се взира в нея и да я кара да се чувства като изрод, нямаше какво повече да направи.
- Ще съм наблизо.
- Знам. – Вдигна ръката му към устните си и той остана шокиран колко студени се усещаха. – Ти си… повече, отколкото някога мога да пожелая.
- Не. Не съм направил кой знае колко...
- Винаги правиш това, което е редно и подходящо в дадена ситуация.
Въпрос на гледна точка.
- Слушай, нося си телефона постоянно. Ще намина след няколко часа да видя как си. Ако спиш, няма да те притеснявам.
- Благодаря ти.
Куин кимна и тръгна към вратата на една страна. Беше чувал, че не е редно да обръщаш гръб на Избраница, и реши, че няма да навреди, ако спази протокола. Затвори вратата и се облегна на нея. Единственият, който искаше да види, бе един от мъжете в къщата, който за съжаление не проявяваше интерес към него...
- Какво става?
Остана изненадан, като чу гласа на Блей, и дори си помисли, че си въобразява. Само че мъжа наистина излезе от хола на втория етаж. Все едно през цялото време беше чакал тук.
Куин разтърка очите си и тръгна, а тялото му търсеше единственото, за което бе копнял.
- Тя ще изгуби малкото, - Куин се чу да изрича думите с мъртвешки глас.
Блей измърмори нещо в отговор, но той не го разбра. Странно, но до този момент аборта не му се струваше реален. Не и докато не сподели с Блей.
- Извинявай? – Куин осъзна, че приятеля му очакваше някакъв отговор.
- Има ли нещо, което мога да направя?
Колко забавно. Куин винаги бе имал усещането, че е излязъл от утробата на майка си със съзнанието на възрастен. В крайна сметка, никога не беше чувал гукане, никой не беше го наричал „милото ми момченце”, не беше получавал прегръдка, когато се нарани, никой не го гушкаше, когато бе уплашен. В резултат на това, дали заради характера му или заради начина, по който бе отраснал, никога не си позволяваше да падне духом. Защото нямаше към кого да се обърне за помощ.
И въпреки това, сякаш с детски глас, той заговори:
- Накарай го да спре!
Все едно Блей можеше да сътвори чудо. И наистина го направи. Блей разтвори широко ръцете си и предложи на Куин единствената утеха, която някога бе познал.
- Накарай го да спре!
Тялото на Блей се разтресе когато Куин повтори думите. През всичките тези години беше ставал свидетел на многото му настроения в различните ситуации. Но никога не го беше виждал такъв. Никога не бе изглеждал напълно и безвъзвратно съсипан.
Изглеждаше изгубен, като дете.
Макар че имаше нужда да стои далеч от всякакво емоционално обвързване, ръцете му се разтвориха от само себе си. Куин пристъпи към него. Боецът изглеждаше някак си по-малък и крехък от обикновено. И ръцете, които се увиха около кръста на Блей, просто се отпуснаха, сякаш мускулите бяха лишени от силите си.
Блей крепеше двамата изправени. Очакваше Куин бързо да се отдръпне. Обикновено не можеше да понесе сближаването, освен по време на секс, за повече от секунда. Ала сега Куин стоеше. И сякаш бе готов да остане на прага на хола завинаги.
- Ела тук, - каза Блей, издърпа мъжа вътре и затвори вратата. – Седни на дивана.
Куин го последва и за разлика от друг път, краката му не стъпваха уверено, а се влачеха по пода.
Настаниха се с лице един към друг на дивана и коленете им се опряха. Блей погледна нагоре и тъгата, излъчвана от приятеля му, го докосна толкова дълбоко, че не успя да се спре и ръката му се пресегна и поглади черната коса...