Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
В мига, в който стъпи във фоайето, отново усети напрежение. Какво, за бога, ставаше с Лейла? По дяволите, не искаше да се обажда на Куин. Драматичната ситуация нямаше нищо общо с него. И той, също като другите в къщата, които станаха свидетели на разигралото се шоу, се тревожеше, ала нямаше право да иска незабавно обяснение какво се случва.
Жалко, че вече пълния му стомах не му вярваше. Мисълта, че Куин можеше да изгуби малкото, сериозно го караше да си припомни къде се намират тоалетните, в случай, че стомаха му даде заповед за евакуация през гърлото.
В крайна сметка се качи в хола на втория етаж и закрачи напред-назад. От тук щеше без проблем да чуе вратата на вестибюла, но нямаше да изглежда, че чака с нетърпение да се приберат...
Двойната врата на кабинета на Рот беше широко отворена и Джон Матю изскочи с бясна скорост от покоите на краля. Блей незабавно прекоси хола, готов да разбере дали мъжа не беше чул нещо ново, но спря в мига, в който хвърли поглед към физиономията на Джон. Изглеждаше потънал в мисли, все едно бе получил тревожни вести от лично естество.
Блей се върна обратно, когато приятеля му изчезна в обратна посока надолу по коридора със статуите, несъмнено решен да се покрие в стаята си. Изглежда обрати се случваха и в живота на другите. Чудесно!
Проклинайки тихо, Блей остави на мира приятеля си и се върна към безполезното си крачене и чакане.
Далеч на юг, в град Уест Пойнт, Сола се готвеше да се качи на втория етаж в къщата на Рикардо Бенлоиз, и то през прозореца в края на големия коридор. От месеци не беше стъпвала вътре, но сега се осланяше на факта, че ключа за охранителната система, който внимателно беше манипулирала, все още бе неин приятел. Съществуваха два основни фактора за успешното нахлуване с взлом в която и да е къща, сграда, хотел или учреждение: планиране и скорост. Тя разполагаше и с двата.
Увиснала на въжето, което хвърли на покрива, тя бръкна във вътрешния джоб на якето си, извади някакво устройство и го доближи до десния ъгъл на двойния прозорец. Включи сигнала и зачака, загледана в малката червена точка, която светеше на екрана пред нея. Ако по някаква причина не се променеше, щеше да ѝ се наложи да влезе през една от капандурите, които гледаха към страничния двор – и щеше да си усложни адски много работата...
Светлината стана зелена и тя се усмихна, докато приготвяше другите инструменти. Взе вендузата и я сложи точно в центъра на стъклото непосредствено под ключалката, а после очерта кръг около нея с ножа за стъкло. Натисна рязко навътре и отвори дупка, достатъчна, за да бръкне с ръка през нея. След като пусна парчето изрязано стъкло внимателно на ориенталската пътека вътре, тя промъкна ръката си през отвора, дръпна месинговата ключалка, която държеше прозореца затворен, и плъзна едното крило на прозореца нагоре.
Отвътре я приветства горещия въздух, сякаш къщата се радваше да я види отново.
Преди да влезе, тя погледна надолу. Хвърли поглед и към алеята за автомобилите. Наведе се назад, за да огледа доколкото може и задния двор. Имаше чувството, че някой я наблюдава… и то не докато караше през града, а от мига, в който паркира и се качи на ските. Обаче наоколо нямаше никой – или поне тя не виждаше. И докато изостреното внимание беше от критично значение в нейната работа, то параноята си беше опасно губене на време. Време беше да спре с параноята.
Отново в играта, тя се хвана с ръцете си, покрити с ръкавици, и прехвърли задника си и краката през прозореца. В същото време освободи въжето така, че да може да промъкне тялото си свободно в къщата. Приземи се, без да издаде звук, не само заради дебелия килим, който покриваше дългия коридор, но и благодарение на обувките с мека подметка. Тишината бе сред важните критерии, за да свършиш добре работата си.
Спря се за кратко на място. В къщата не се чуваше шум, ала тишината не означаваше нещо конкретно. Беше съвсем сигурна, че алармата на Бенлоиз е от тихите, и определено не беше свързана нито с местната, нито с щатската полиция: той обичаше да се справя сам с такива ситуации. И Господ знаеше, че с тези мускули разполагаше с достатъчно сила, за да ступа някого. За щастие, обаче, тя беше изкусна в работата си, а и Бенлоиз и палячовците му нямаше да се приберат преди изгрев слънце – в крайна сметка, той беше вампир.
По някаква причина думата с „в” я накара да си спомни за онзи мъж, който се появи до колата ѝ, а после изчезна като с магическа пръчка. Пълна лудост. Единственият път в последно време, в който някой я беше изненадал. Всъщност, след спречкването, тя сериозно се замисли да не се връща в стъклената къща до реката – макар да имаше адски основателна причина да го направи. Не се притесняваше, че може да бъде наранена физически. Господ бе свидетел, че тя умееше перфектно да се защитава. Тревожеше я привличането. По-опасно от всяко оръжие, нож или юмрук, доколкото ѝ бе известно.