Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сбъдната любов
Сбъдната любов - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сбъдната любов

Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:

Потопете се в тъмния свят на буреносни страсти и спиращо дъха действие, където шестима необикновени воини са призвани да защитят расата на вампирите от тяхното пълно унищожение.
1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 252
Перейти на страницу:

Осветлението, монтирано на тавана над статуетката, беше изключено, но шедьовъра продължаваше да блести. Сола хареса много полата тип туту – деликатната и в същото време твърда експлозия от тюл, обрамчена с метал, който перфектно улавяше движението.

Сола се доближи до основата на статуята, уви ръце около нея, и хвърли всички усилия, за да премести статуята с едва два-три сантиметра. После хукна нагоре по стълбите, откачи рутера и лаптопа от панела на алармата в главната спалня, заключи отново вратата и тръгна към прозореца, в който направи дупката.

След не повече от четири минути пак беше качена на ските си и караше през снега. Независимо, че в джобовете ѝ нямаше нищо, тя се усмихваше, когато излезе от имота.

Глава 38

Когато мерцедеса най-после спря пред входа на имението на Братството, Куин слезе пръв и отиде до вратата на Лейла. Като я отвори, погледите им се срещнаха. Знаеше, че никога няма да забрави как изглеждаше лицето ѝ. Нежната ѝ кожа беше бяла и прозрачна като хартия, а красивите ѝ скули опъваха плътта, която ги покриваше. Очите ѝ изглеждаха хлътнали. Устните ѝ бяха бледи и тънки. Вече знаеше как щеше да изглежда, когато умреше, без значение след колко десетилетия или векове щеше да се случи.

- Ще те нося, - каза той, наведе се и я повдигна.

Тя не се възпротиви и по всичко си личеше, че едва се крепи.

Вратата на преддверието се отвори и Фриц стоеше до нея – изглежда иконома очакваше пристигането им. Куин съжаляваше за всичко – за мечтата, на която се наслади през периода ѝ на нужда; за надеждите, които пропиля; за физическата болка, която изпитваше тя; за емоционалното мъчение, което преживяваха и двамата.

„Ти ѝ го причини”.

По времето, когато спа с нея, той беше дълбоко убеден в положителния резултат. Сега, от друга страна, стъпил здраво на твърдата, воняща земя на реалността? Не си струваше. Дори и вероятността малкото да се роди здраво, не си струваше. Най-тежко беше да я гледа как страда.

Внесе я в къщата с надеждата, че няма да се озове пред голяма публика. Просто искаше да ѝ спести всичко, включително и преминаването пред тъжните, притеснени лица.

За щастие наоколо нямаше никой. Куин изкачваше стъпалата по две наведнъж, и като стигна до втория етаж, се озова пред широко отворената двойна врата на кабинета на Рот и изпсува. Но пък краля беше сляп. Само Джордж изръмжа за добре дошли, но Куин го подмина, устремен към спалнята на Лейла. Отвори вратата с ритник и откри, че догена вече бе почистил стаята, леглото беше оправено, чаршафите несъмнено бяха подменени, на масата имаше сложен букет свежи цветя. Изглежда не само той искаше да помогне с каквото може.

- Искаш ли да се преоблечеш? – попита той и затвори вратата с ритник.

- Искам душ...

- Сега ще го приготвим.

- …само че ме е страх. Не искам да виждам… нали се сещаш.

Той се наведе и седна на леглото до нея. Сложи ръка на крака ѝ и разтри коляното ѝ с палеца си.

- Много съжалявам, - каза с пресипнал глас.

- Мамка му, не, недей да се обвиняваш. Дори не си го помисляй и не го изричай, разбра ли? Вината не е твоя.

- А тогава чия е?

- Не това е мисълта ми.

По дяволите, не можеше да повярва, че аборта щеше да продължи още седмица или дори по-дълго. Как изобщо беше възможно...

Гримасата, изкривила лицето на Лейла, му подсказа, че отново я връхлитаха спазми. Погледна през рамо с надеждата да открие доктор Джейн, ала откри, че са сами. Което говореше само по себе си, че няма какво повече да се направи. Куин наведе глава и я хвана за ръката. Всичко започна заради двамата. Всичко щеше да приключи и за двамата.

- Мисля, че искам да поспя, - каза Лейла и той стисна дланта ѝ. – Май и ти имаш нужда от сън.

Той погледна към малкия диван-шезлонг в другия край на стаята.

- Не е нужно да стоиш при мен, - измърмори Лейла.

- Къде според теб трябва да бъда?

Бързо си представи как Блей държи ръката му. Но това беше само фантазия.

„Никога повече не ме докосвай по този начин”.

1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 252
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)