Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Наистина ли искаш да ти кажа?
Очевидно му отговори на глас:
- Да, искам.
Ръката на Куин, с която държеше обикновено кинжала, докосна лицето на Блей.
- Сигурен ли си?
Внезапно настроението се смени. Трагедията още присъстваше в мислите на двамата, но силното сексуално привличане се настани между тях за един удар на сърцето. Погледа на Куин изгаряше и устните му се нацупиха.
- Точно сега… имам нужда от опора. Не знам как да го обясня другояче.
Тялото на Блей отвърна моментално, кръвта му закипя, члена му се започна да се втвърдява и да расте.
- Позволи ми да те целуна, - дрезгаво заговори Куин и се наведе. – Знам, че не заслужавам, но те моля… поне това може да направиш за мен. Нека те почувствам…
Устата на Куин докосна нежно неговата. И отново. Очаквайки повече.
- Ще ти се моля. – Последваха още ласки от опустошителните му устни. – Ако е нужно. Не ми пука, ще се моля…
Не беше необходимо. Блей позволи да отметне главата му назад, така че да има повече място за действие, а ръката на Куин нежно и в същото време доминиращо наместваше лицето му. Устните им се срещнаха, бавно, упояващо, безмилостно.
- Пусни ме в теб отново, Блей…
Глава 39
Асейл се прибра у дома половин час преди разсъмване. Паркира Рейндж Роувъра в гаража и изчака вратата да се затвори плътно, преди да слезе от колата.
Винаги се бе считал за интелектуалец – и то не в смисъла, който глимерата влагаше в думата, когато ставаше въпрос за някой с високо самомнение, който говореше префърцунено за литература, философия или духовни въпроси. Той притежаваше много повече: в живота съществуваха много малко неща, за които не можеше да приложи разсъжденията си и не можеше да си обясни в тяхната цялост.
Какво, по дяволите, правеше тази жена в дома на Бенлоиз? Беше ясно, че е професионалистка, като се вземеше предвид екипировката и познанията, а и подхода ѝ при нахлуването в къщата. Подозираше, че тя или разполага с план на къщата, или е ходила там и преди. Толкова ефективно. Толкова решително. А и той бе достатъчно квалифициран, за да прецени: през цялото време, докато тя беше вътре, я следваше, промъкнал се като призрак през прозореца, отворен от нея, притаен в сенките. Следеше я в гръб.
Едно обаче не разбираше: що за крадец би си навлякъл неприятности да влезе в охранявана къща, да открие сейфа, да го разбие, да открие малко преносимо състояние… и да не отмъкне нищо? Защото той видя всичко, до което тя имаше достъп. И веднага щом тя излезе от кабинета, той се показа, отмести рафта от секцията, както бе направила и тя, и използва своето фенерче, за да надникне в сейфа. Само за да открие, че тя бе оставила всичко на мястото му.
Когато отново тръгна след нея из къщата, избягвайки осветените места, той я видя за момент да стои в коридора с ръце на кръста, въртейки бавно глава, докато обмисляше възможностите си. После тя отиде до статуята, която изглеждаше като творба на Дега, и я завъртя само сантиметър наляво.
В действията ѝ нямаше никаква логика.
Имаше вероятност да бе отворила сейфа в търсене на нещо конкретно, което в действителност липсваше вътре. Пръстен, дрънкулка, огърлица? Компютърен чип, карта-памет, документ като завещание, или застрахователна полица. Но забавянето в коридора някак не се връзваше с предишната ѝ пъргавина… и после защо премести статуята? Единственото възможно обяснение беше, че проникването в имота на Бенлоиз беше целенасочено. Проблемът се състоеше в това, че беше трудно да се намери смисъл в действията си спрямо неодушевените предмети. Ако беше вендета, можеше да блъсне статуята. Да я открадне. Да изрисува със спрей гадории върху нея. Да я потроши на парчета с някой железен лост. Ала да я помръдне едва забележимо?
Единственото заключение, до което достигна той в разсъжденията си, бе, че действията ѝ са един вид послание. И това изобщо не му харесваше. Предполагаше, че тя познава лично Бенлоиз.
Асейл отвори вратата...
- О, Господи, - изсъска той и се дръпна назад.
- Чудихме се колко дълго смяташ да останеш вътре.
Сухият глас се разнесе наоколо, а Асейл излезе и огледа с отвращение гаража, който побираше пет коли. Вонята беше нещо средно между животно, прегазено преди три дни на магистралата, развалена майонеза и евтин парфюм с изтекъл срок на годност.