Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Личното работно място на Бенлоиз изглеждаше като всичко друго под този покрив – повече показност, отколкото практичност. Всъщност не използваше голямото бюро, нито пък сядаше на мини трона, и не четеше нито една от подвързаните с кожа книги от рафтовете. Обаче веднъж на ден минаваше през стаята. В миг на откровение ѝ бе разказал, че всяка вечер, преди да излезе, обикалял къщата и разглеждал притежанията си, за да си спомня за красотата на дома си и на колекциите си.
В резултат на това прозрение, както и на няколко други неща, Сола отдавна бе заключила, че той е израснал в бедност. От една страна, когато говореше испански или португалски, акцента му не приличаше на произношението на по-низшите класи. От друга страна, богаташите не ценяха собствеността си така, както я ценеше той. Богатите приемаха всичко за даденост и за тях не съществуваха редки и скъпоценни предмети.
Сейфът беше скрит зад бюрото в секция с книги, която се отваряше с помощта на ключ, скрит в долното дясно чекмедже. Тя направи това разкритие, след като закрепи миниатюрна камера в другия ъгъл на стаята по време на партито.
Веднага след като освободи механизма, парче от рафтовете с размери почти метър на метър се измести напред и се плъзна встрани. И ето я и нея – ниската стоманена кутия, произведена от познато за нея име. В крайна сметка, когато си разбил повече от сто проклети сейфа, би трябвало да си на ти с производителя. Тя одобряваше избора му на сейф. Ако тя самата трябваше да си купи, щеше да си вземе точно такъв – и да, той го беше закрепил с болтове за пода.
Горелката, която извади от раницата си, беше малка, но мощна, и като запали върха, пламъка засвети в синьо-бяло и започна да съска непрестанно. Щеше да ѝ отнеме време. Димът от горящия метал раздразни очите, носа и гърлото ѝ, но ръката ѝ работеше стабилно и направи квадрат висок около тридесет сантиметра и широк шестдесет на предния панел. На някои от сейфовете успяваше да взриви вратите, но с този тип единствения начин бе старомодния.
Отнемаше ѝ цяла вечност. Но най-накрая го проби.
Като отмести настрани парчето от тежката врата, тя захапа отново края на фенерчето и се наведе. На открития рафт имаше бижута, фондови книжа и няколко искрящи златни часовника, които си беше оставил под ръка. Имаше и пистолет, за който бе готова да се обзаложи, че е зареден. Пари нямаше.
Все пак ставаше въпрос за Бенлоиз, който разполагаше с толкова много кеш навсякъде, че не би се сетил да прибере някоя пачка на сигурно в сейфа. Проклятие. В сейфа нямаше предмет, който да струва по-малко от пет хиляди долара. В крайна сметка тя се захвана с тази работа, само за да изплати дълговете си.
Псувайки, тя седна на петите си. Всъщност в проклетия сейф нямаше вещ под двадесет и пет хиляди долара. Едва ли можеше да си отчупи само половината от каишката на часовника. Как, по дяволите, щеше да обърне в пари тия предмети?
Мина минута. После още една.
Зарежи тая работа, си помисли тя, като облегна отрязаното парче отстрани на сейфа и плъзна на мястото му рафта с бижутата. Изправи се на крака и огледа стаята на светлината от фенерчето. Книгите до една бяха антични и с колекционерска стойност. Предметите на изкуството по стените и на масата не само бяха супер скъпи, но и трудни за продаване, без да ти се налага да се свързваш с подземния свят… и със същите хора, с които Бенлоиз имаше много близки отношения. Но тя нямаше да си тръгне без пари, по дяволите.
Ненадейно решението само се появи и тя се усмихна.
През много еони в хода на човешката цивилизация, търговията е съществувала и процъфтявала благодарение на бартерните сделки. Което означаваше, че един индивид разменя стоки или услуги за други със същата стойност.
След всяка задача, която бе приемала, никога не беше обмисляла да добави към целите си и допълнителните разходи за щетите: нови сейфове, нова охранителна система, повече протоколи за безопасност. Можеше да се обзаложи, че са скъпи – макар и да не струваха колкото обичайните суми, които крадеше. И тя нахлу в къщата, приемайки за даденост, че Бенлоиз ще плати допълнителните разходи за щетите като един вид обезщетение, задето я бе измамил.
Сега обаче се насочи към тях.
По обратния път към стълбите, тя огледа възможностите, от които можеше да се възползва… и в крайна сметка отиде до една скулптура на Дега на малка балерина, поставена в една странична ниша. Бронзовото изображение на младото момиче беше от оня вид, който щеше да се хареса на баба ѝ, и може би затова от всички произведения на изкуството в къщата, тя си заплю точно нея.