Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
С гъвкави крачки Сола изтича по килима, отскачайки на възглавничките си, и се запъти към голямата спалня, която гледаше към задната градина. Къщата миришеше точно както си спомняше – на старо дърво и лак за мебели, и вече знаеше, че трябва да върви от лявата страна на ориенталския килим. Така избягваше скърцането на пода.
Когато стигна до главните покои, тежката дървена врата беше затворена, и тя извади веднага шперца, без дори да пробва бравата. Бенлоиз страдаше от патологични отклонения относно две неща: чистота и сигурност. Беше останала с впечатлението, че сигурността е по-важна за галерията в центъра на Колдуел, отколкото за собствения му дом. В крайна сметка, Бенлоиз държеше под покрива си само произведения, застраховани до последното пени, и настаняваше и себе си през деня, заобиколен от много бодигардове и оръжия.
Всъщност най-вероятно това беше причината той да се изживява като нощна птица из централната част на града. Означаваше също, че галерията никога не остава без надзор – той стоеше там в късните часове, а законния му персонал работеше там през деня.
Като котка крадец тя определено предпочиташе да се промъква в празни места. И в тоя ред на мисли, тя отключи механизма на ключалката и се промъкна вътре. Пое си дълбоко дъх и усети пропитата миризма на тютюн и одеколона на Бенлоиз. По някаква причина комбинацията я караше да си мисли за черно-белите филми с Кларк Гейбъл.
Вътре беше черно като катран със спуснатите завеси и без осветление, но беше успяла да направи снимки на разположението в стаята, когато я бяха поканили на парти, и Бенлоиз не спадаше към типа мъже, които обичат да пренареждат. Боже, всеки път, щом в галерията подреждаха нова изложба, можеше да го усети как се гърчи отвътре. Страхът от промяна е слабост, винаги казваше баба ѝ. Със сигурност улесняваше нейната работа.
Сега забави темпото и направи десет крачки към това, което се предполагаше, че е средата на стаята. Леглото трябваше да я отляво, опряно до дългата стена, а също и арката, водеща към банята, и вратите към гардероба-килер. Пред нея бяха дългите прозорци, които надничаха към градината. Отдясно трябваше да има бюро, маса, няколко стола и камината, която никога не се използваше, защото Бенлоиз мразеше дима от горящо дърво.
Панела на алармата беше разположен между входа за банята и покритата с орнаменти табла на леглото, точно до лампата, която се извисяваше на метър над страничната табла.
Сола се завъртя на място, пристъпи четири крачки напред, усети дървеното легло – намери го. Стъпка встрани, една, две, три. Напред към страничната част на матрака с кралски размери. Стъпка встрани, за да намери масата и лампата. Сола протегна лявата си ръка…
И откри панела на охранителната система, точно там, където трябваше да се намира. Отвори капака и с тънкото фенерче, което държеше между зъбите си, освети веригите. Като извади още едно устройство от раницата си, тя закачи едни жици за други, прекъсна сигналите, и с помощта на миниатюрен лаптоп и програма, разработена от неин приятел, създаде затворена верига в самата алармена система, така че докато рутера беше на мястото си, детекторите за движение нямаше да отчитат данни.
Ако се разчиташе само на дънната платка, нищо нямаше да се обърка. Тя остави лаптопа да виси на зарядното си, излезе от стаята, тръгна по коридора и слезе по стълбите долу на първия етаж.
Мястото изглеждаше декорирано с точност до сантиметър, постоянно готово за фотосесия за списание – макар че, разбира се Бенлоиз пазеше толкова добре личното си пространство, че никога нямаше да разреши на фотограф да направи неговите разкопки публично достояние. С плитки стъпки тя мина през антрето, през салона вляво и се озова в кабинета. Лутайки се в полумрака, би предпочела да съблече бялото си яке и белите панталони за ски. Да довърши работата, облечена в черния си прилепнал гащеризон, звучеше като клише, но нямаше никакво съмнение, че е по-практично. Ала нямаше време, а и после щеше да се притеснява да не би да я забележат навън, така че нямаше повод да се тревожи дали някой ще я види вътре в празната къща.