Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
С очи, фокусирани върху тънкия пламък пред него, той си припомняше събитията от изминалата нощ отново и отново.
Може би имаше частица истина в мисълта, че е открил имението на Братството и не всичко беше пълна заблуда. Беше проследил мерцедеса до провинцията километър по километър, без да има конкретен план какво щеше да направи, когато колата спре… когато изведнъж сигнала, излъчван от неговата кръв, течаща в тялото на Избраницата не само че изчезна, но и бясно промени посоката си, като топка, хвърлена срещу стена, променя траекторията си. Объркан, той се лута известно време, дематериализира се тук и там, напред и пак назад – и не след дълго го обзе странно мъртвешко усещане, все едно кожата му бе антена за опасности и бе прегряла от непосредствената близост на болката. Заотстъпва и се озова в подножието на планината, и макар навън да грееше ярката и чиста луна, контурите на възвишенията му изглеждаха замъглени, размити и неясни.
Това трябваше да е мястото, на което се подвизаваха. Може би горе на върха. Може би долу в закътания край.
Нямаше друго обяснение – в крайна сметка братята живееха с краля, който ги защитаваше… така че несъмнено бяха взели предпазни мерки, непознати за останалите, и сигурно притежаваха технологии, както и мистични припаси, които иначе не можеха да се намерят свободно.
Френетично бе обиколил района, няколко пъти дори се озова до основата на планината, усещайки само пречупения сигнал и злокобния страх. Беше заключил, че тя се намира някъде сред тази огромна, необятна местност: би трябвало да я усети, ако преминеше от другата страна, в каквато и да е посока, а ако наистина бе преминала от другата страна, струваше му се разумно да се е оттеглила в свещения си храм, в паралелното измерение, или не дай си боже, ако беше умряла, отразеното ехо на собствената му кръв щеше да изчезне.
Неговата Избраница беше някъде там.
Завръщайки се в склада, в настоящето, на мястото, където се намираше, Кор бавно потриваше длани, а мазолите му се триеха звучно и нарушаваха тишината. Отляво, на края на светлината от свещта, оръжията му бяха наредени едно до друго – кинжалите, пистолетите, и любимата му коса внимателно бяха подредени върху купчината парцали, които той разхвърля, веднага щом избра подходящото място на пода.
Фокусира се върху косата и зачака да му заговори: тя често го правеше и кръвожадността ѝ винаги беше в синхрон с агресията, течаща във вените му – агресия, която определяше неговите мисли и го мотивираше да действа. Очакваше я да му каже да атакува леговището на Братството, където се подслоняваха техните женски и където спяха малките им.
Мълчанието бе тревожно.
Всъщност, предпоставката за пристигането му в Новия свят бе желанието да натрупа сила, и най-големия и дързък израз на това му желание бе да свали престолонаследника – така че, естествено, работеше в тази насока. И напредваше. Опитът за покушение през есента, който без съмнение подписа смъртната присъда на войниците му и неговата, бе тактически ход, който почти довърши войната, преди още да се е разразила. И постиженията му с Елан и глимерата популяризираха намеренията му, като едновременно укрепваха връзките му сред аристокрацията.
Ала това, което научи тази вечер…
Какво да направиш, съдба – почти година усърдна работа, и саможертви, и планиране, и битки, бледнееха пред откритието му. Ако предчувствието му беше вярно – а как изобщо можеше да не е – единственото, което трябваше да направи, е да подреди войниците си и да започне обсадата веднага след падането на нощта. Битката се очертаваше епична, а Братството и домовете на Първите семейства ги очакваше трайна разруха, независимо от изхода на сражението.
Предстоеше военен конфликт, достоен за учебниците по история – в края на краищата, последния път, когато кралския дворец претърпя нападение, бе точно когато родителите на Рот загинаха малко преди трансформацията му.
Ето че историята се повтаряше.
Той и войниците му имаха сериозно преимущество, което нападателите от едно време не притежаваха: сега Братството имаше няколко обвързани членове. В действителност, той беше почти сигурен, че всички са обвързани, а това отвличаше вниманието на мъжете от задълженията им както нищо друго. Макар че тяхното основно задължение като лична гвардия на краля бе да охраняват Рот, дълбоко в себе си бяха раздвоени, защото дори и най-силния боец с най-добрите оръжия може да бъде отслабен, ако приоритетите му са разкъсани между двама души.