Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Същото ли е, което си мисля, че е? – попита той братовчедите, които стояха на прага на килера.
Слава на Скрайб Върджин, че двамата се приближиха и затвориха вратата към къщата – иначе противната миризма щеше да усмърди вътрешността на жилището.
- Доведохме ти дилърите. Е, поне части от тях.
Какво. По. Дяволите.
Асейл се отправи с големи крачки към мястото, посочено от Ерик – в другия край на помещението имаше три тъмно зелени найлонови торби, струпани на пода. Наведе се, развърза жълтата връзка на едната торба, разтвори я и… Насреща му се блещеха невиждащите очи на човек, когото веднага разпозна. Все още подвижната глава беше прецизно отрязана от гръбнака на около шест сантиметра под челюстта и се беше нагласила така, че да може да надзърне извън импровизирания си ковчег. Тъмната коса и румената кожа бяха изцапани с черна, лъскава кръв, и ако до колата се усещаше само неприятна миризма, от такава близост очите му направо се насълзиха и гърлото му се сви от погнуса. Не че му дремеше особено.
Отвори и другите две торби и с помощта на още една найлонова торба, която да предпази кожата му, намести и останалите глави в същата позиция. После седна и се загледа в тях, наблюдавайки устите, зяпащи безсилно в опит да поемат дъх.
- Кажете ми какво стана, - каза той мрачно.
- Появихме се на предварително уговореното място.
- Пързалката за кънки, парка на брега или под моста.
- Под моста. Пристигнахме… – Ерик се приближи до братовчед си, който стоеше мълчаливо и само наблюдаваше зад него - …навреме със стоката. След около пет минути дойдоха тримцата.
- Като лесъри.
- Парите бяха у тях и щяха да направят размяната.
Асейл се огледа наоколо.
- И не дойдоха, за да ви нападнат?
- Не, ама разбрахме едва когато стана прекалено късно. – Ерик вдигна рамене. – Убийците се появиха от нищото. Не знаехме дали нямаше и други с тях и решихме да не рискуваме. Едва когато претърсихме телата и открихме точната сума пари, разбрахме, че са дошли само за сделката.
Лесъри в търговията? Това бе нещо ново.
- Наръгахте ли телата?
- Взехме главите и скрихме останалото. Парите бяха в раницата на тоя отляво, и естествено, ги донесохме.
- Телефони?
- Взехме ги.
Асейл издърпа леко цигара от кутията, но после реши да не си разваля вкуса. Завърза наново торбите и се дръпна от касапницата.
- И сте убедени, че не действаха агресивно?
- Нямаха почти никаква защитна екипировка.
- Това, че са зле въоръжени, не означава, че не са дошли да ви избият.
- Тогава защо ще носят парите?
- Може да са тръгнали за друга сделка.
- Както вече казах, сумата беше исканата и нито пени повече.
Внезапно Асейл им заповяда да влязат в къщата и о, какво облекчение изпита, когато вдиша чистия въздух. Защитните прегради бавно се спуснаха над всички прозорци и оставиха лъчите на настъпващото утро навън, а той отиде до бара с виното, извади трилитрова бутилка Bouchard Pиre et Fils 2006 от Монтраше и издърпа корковата тапа.
- Ще се присъедините ли?
- Ама разбира се.
Той седна с три чаши и бутилката около кръглата маса в кухнята. Напълни трите чаши и подели шардонето с двамата си съдружници. Но не предложи на братовчедите от кубинските си пури. Бяха твърде ценни. За щастие отнякъде се появи пакет цигари и тримата седнаха заедно, запалиха по цигара и отпиваха блажени глътки от острите като бръснач ръбове на неговите чаши Бакара.
- Без убийците да проявят агресия, - мърмореше си той, отмяташе глава назад и издишаше нагоре, а синия дим се издигаше над главата му.
- И носеха точната сума.
Доста след това той насочи погледа си право напред.
- Възможно ли е Обществото на лесърите да се опитва да се намеси в бизнеса ми?
Кор седеше сам на светлината на свещта. Складът тънеше в тишина, войниците му още не се бяха прибрали у дома, а отгоре не се чуваха никакви стъпки – нито на хора, нито на сенки, нито някакви други. Въздухът бе студен; бетонния под отдолу също. Всичко плуваше в мрак, с изключение на малкия кръг златна светлина, в чиито край бе застанал. Една мисъл дълбоко в съзнанието му се опитваше да му припомни, че зората наближава опасно. Имаше и още нещо, нещо, което трябваше да е запомнил. Но през гъстата мъгла, обвила мислите му, нищо не можеше да изплува на повърхността.