Любов под гибелна звезда

— Около час и четирийсет и пет минути — каза Лукас. — Изпи близо шест литра вода.

— И все още се чувствам леко жадна — призна Хелън.

— Е, донеси й още вода, Лукас — нареди Касандра, когато тя и Ариадна ги настигнаха. — Как се очаква да произведе мълнии без водород?

— Правилно — каза Лукас разсеяно. Подскачайки във въздуха, той литна до къщата и се върна обратно за по-малко от двайсет секунди. — Защо не ми каза, че си жадна? — попита той Хелън, като й подаде голяма бутилка, все още студена от хладилника вода.

— Не знаех. Предполагам, че би трябвало да започна да обръщам по-голямо внимание на това — смутено промърмори Хелън под нос.

— Трябва да обръщаш внимание на всичко, което те прави по-могъща. А мълниите ти те правят много могъща — каза Хектор и по лицето му се разпростря лукава усмивка. Хелън наклони бутилката назад и отпи жадно.

— Онази врата изглеждаше ужасно! — възкликна Джейсън. Спомняйки си я, той прокара ръка през лицето си и го разтри с онзи така типичен за семейство Делос жест, който винаги правеше впечатление на Хелън. — Все едно я беше обработила с оксижен.

— Колко волта мислиш, че имаш в запас точно в момента? — Попита Касандра. Всички излязоха на арената.

— Нямам представа. — Хелън сви рамене. Потърси заряда и се опита да го прецени, но не можеше да го опише. — Това е чувство, а не дигитална информация, Кас.

— О, чакай тогава! — каза Касандра, като вдигна длани. — Може би мога да измисля начин да го измеря.

— Каси, прави се на технически гений по-късно! Точно сега всички умираме да видим това — жално каза Хектор.

— Добре, чудесно! Съжалявам, Хелън. Когато си готова — съгласи се неохотно тя.

Семейство Делос се премести зад Хелън, като й предостави много място да насочи мълнията си през непроводимия пясък на арената. Тя вдигна дясната си ръка. Това беше ръката, с която пишеше, но не й се стори най-подходяща, затова се прехвърли на лявата. После призова мълнията си — за първи път умишлено.

От ръката й се изстреля мълния. Не статично електричество, не някакво жалко подобие на искра, а истинска мълния. Тя се изви напред, образувайки волтова дъга, в ярко, разклонено, размазано петно, и издаде силно пращене, сякаш няколко дълги и тежки кожени камшика замахнаха едновременно. В един миг въздухът беше пълен с ослепителна леденосиня светлина, а в следващата секунда половината арена беше покрита с дебел пласт стъкло с цвят на кехлибар, от което излизаше дим.

За миг никой не каза нищо.

— Невероятно, по дяволите — изруга тихо Хектор сред възцарилото се мълчание.

Хелън залепи език за небцето си и се запрепъва към бутилката с вода, която Лукас автоматично й подаде. Пресуши цял литър на пет глътки.

— Може би това беше малко прекалено — каза тя, като се облегна на Лукас.

— Можеше да изпържиш петдесетина души — промърмори разсеяно Ариадна, като премести поглед от Хелън към неравния лист стъкло.