Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Чакай — каза Хелън. Примигна от жажда, изтощение и шок. — Аз не съм някаква разглезена царица, зарязала съпруга си, избягала с друг и унищожила цял град. Не ме е грижа как ме е нарекла проклетата ми майка. Изобщо не приличам на Елена от Троя.
— Няма значение как са ни нарекли майките ни, нито моята, нито твоята — каза той с ироничен смях. — Повярвай ми.
— Хамилтън? — изкрещя треньорката Тар, като стисна тефтера си и замарширува към тях с широко отворени очи. — Да не си се подпалила?
Хелън погледна към мястото, накъдето сочеше треньорката, и осъзна, че земята навсякъде около нея беше обгорена и черна. Вратата на изхода изглеждаше като излязла от картина на Дали.
За късмет Лукас беше фантастичен лъжец. Когато орляк учители им се притичаха на помощ, той обясни, че отнякъде над вратата блеснала електрическа искра, и той предположил, че вероятно табелата на изхода е дала на късо. Заедно с Хелън изтичали навън, за да стъпчат искрите, които течението било запратило върху тревата. Докато той плетеше историята, Хелън слушаше колко искрено и убедително звучи. Всеки път, щом я погледнеше, тя кимаше, знаейки, че трябва да си държи устата затворена, иначе щеше да провали всичко. Тъй като огънят очевидно беше предизвикан от електричество, а единственият възможен източник беше табелата на изхода, повярваха на историята им.
Хелън и Лукас настояха, че са невредими, но като предпазна мярка ги изпратиха да отидат в кабинета на сестрата за бърз преглед. Точно преди Лукас да я отведе, Хелън мярна Зак да се взира в тях от тълпата, с уплашени и пълни с омраза очи. Той знаеше, че те са предизвикали пожара. Хелън докосна Лукас по рамото и посочи към Зак, а Лукас кимна, разбирайки идеално какво иска да каже тя.
— Дотук с оставянето на шумотевицата да отмине — промърмори тя печално.
— Ще го обсъдим довечера със семейството ми. Каси ще знае какво да правим — прошепна той, като взе почернялата й от сажди ръка в една от своите, а с другата започна да пише текстово съобщение на братовчедите си, докато с Хелън вървяха надолу по коридора към сестрата.
Госпожа Крейн ги прегледа, поклати зачудено глава и обяви, че и двамата са съвсем добре, за да се приберат у дома или дори да се върнат на тренировка, ако искат, макар да изнесе и на двамата безсмислена лекция за мотаенето под смъртоносни електрически капани.
После погледна колието на Хелън и се усмихна мило:
— Винаги съм обичала пеперудите — промърмори, като докосна леко талисмана на Хелън, преди да изпъди и двамата от кабинета си строго, но мило.
Хелън и Лукас стигнаха преди всички до голямата къща на семейство Делос, решавайки още с пристигането, че им се полагат няколко минути отпускане, преди да започнат това, за което Хелън вече мислеше като за уроци по превръщането си в супергероиня. Отбиха се в кухнята да вземат за Хелън още една бутилка вода, а после излязоха за малко летене.
— Джейс и Хектор ще се обадят, когато се приберат от тренировка. Все още имаме около час или някъде толкова — каза Лукас уверено, когато се спуснаха към дюните. Слязоха на наполовина влажния пясък, който беше равен и твърд, и идеален за ленива разходка.
— Другата седмица трябва да е първото ни сборно състезание по бягане — каза Хелън внезапно, като прехапа разтревожено устна. — Не знам дали треньорката ще ме пусне да бягам, след като пропуснах толкова много тренировки.
— Да, по този въпрос — каза Лукас, като въздъхна тежко и я накара да спре и да го погледне в лицето. — Трябва да се откажеш от бягането.
Хелън се втренчи в него за миг:
— Да се откажа от бягането? Да не си откачил? Как иначе ще получа стипендия?
— Това вече няма значение — каза Лукас, като клатеше глава.
— Няма значение ли? Лукас, тук става дума за живота ми.
— Точно. Вече колко пъти те нападаха? Още не знаем кои са онези жени. И не мисля, че осъзнаваш колко голяма заплаха е Креон, дори когато аз съм до теб, камо ли пък когато хукнеш да бягаш съвсем сама из острова. Говорим за живота ти, не просто за някаква спортна стипендия — каза той с равен, спокоен глас. — Искам да се откажеш. Засега, за всеки случай.
— Сигурно се майтапиш с мен — отвърна тя с напълно безизразно лице.
— Не. Зарежи бягането. Докато не измислим как да се справим с Креон, е твърде опасно.
— Ами ако аз просто дойда при теб и ти кажа да зарежеш футбола? — попита тя саркастично.