Любов под гибелна звезда

Продължиха да се държат един за друг, като всеки подпираше другия. Точно тогава Хелън започнала разбира как всъщност работеха нещата между нея и Лукас. Трябваше да преминат през това заедно, трябваше да делят поравно огромния товар, паднал на плещите им, иначе щяха да бъдат смазани.

Лукас обърна устни към бузата й, като прокара ръка нагоре по гръбнака й и започна да я гали по тила. Тя почувства как мускулите по раменете му се напрягат и той внезапно провря коляно между бедрата й. Хелън ахна задавено и се опита да реши дали трябва да го притегли към себе си, както искаше тя, или да го отблъсне, както искаше той, но не й се отдаде шанс да направи нито едно от двете. Той се обърна също така светкавично бързо, както беше сменил посоката. Отдръпна се от нея с тъжна усмивка, а после скочи във въздуха.

— Нали знаеш, че не е нужно да тренираш бягане, за да влезеш в добро училище. Ще се справиш превъзходно на тестовете за SAT — каза той небрежно, но все още с едва доловимо потрепване на гласа.

— И Хърги смята така — каза Хелън. Още се чувстваше малко замаяна и несигурна. Присъедини се към него в небето и продължи мисълта си, когато най-накрая й хрумна такава: — Просто не исках да бъда такова момиче, нали знаеш? Момиче, което прави каквото й каже гаджето й, защото иска някой друг да взима всички трудни решения вместо нея.

— Мразя такива момичета — каза Лукас със сбърчен нос докато летяха, хванати за ръце, обратно към къщата му.

— Всички мразят такива момичета. Затова не мога автоматично да правя каквото кажеш, дори и да си прав. Имам си гордост — каза Хелън шеговито, докато се приземяваха в двора му, но той не се засмя. Тя стисна ръката му: — Какво има?

— Гордостта е наистина опасно нещо за Потомците. Предразположени сме към нея и обикновено тя става причина за нашето падение. Знам, че се шегуваше, но внимавай, става ли? — каза той тихо.

— О, да. Хюбрис16. Великото древногръцко табу. — Хелън кимна мъдро. Лукас я погледна изненадано. — Какво? Наваксвам с познанията по митология. Всъщност предполагам, че за мен са познания по история, нали?

— Така е. Семейна история — каза той и я притегли към себе си.

Слязоха до клетката за тренировки по бойни изкуства прегърнати, преди да се разделят. Преоблякоха се в тренировъчни екипи и се срещнаха отново на тренировъчния тепих.

Хелън очакваше между нея и Лукас да има някаква остатъчна тръпка след неговото „залитане“ на Грейт Пойнт, но ако изобщо имаше промяна, тя беше, че тази моментна загуба на самоконтрол само го накара да се съсредоточи повече върху тренировката. Обикновено имаше по някой друг миг, в който единият или другият си даваше сметка за интимните пози, които взаимно се принуждаваха да заемат, докато Хелън се опитваше да овладее основните принципи на жиу-жицу, но не и този следобед. Лукас беше олицетворение на деловитостта.

— Току-що осъзнах, че се бием цял ден — каза Хелън, когато неуспешно се опита да се отскубне от мощната хватка на ръцете му за десети път. — И мисля, че не победих нито веднъж.