Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Люк-к-к. Бяг-г-г-ай — каза тя: челюстта й се тресеше неудържимо от енергия, докато мълнията настояваше да бъде освободена. Беше я задържала твърде дълго.
Лукас отказа да я остави, а Хелън знаеше, че може да го убие, ако не се справи както трябва. Заблъска изпълнения си с мълнии ум и за щастие си спомни часа по естествени науки от четвърти клас. Отчаяно копнееща да се отърве от чудовището, което бе призовала, тя се плъзна на колене до вратата на изхода в края на коридора и силно я натисна с рамо.
Щом докосна металното резе, което минаваше през средата на вратата, то засия в оранжево, нагорещено, и започна да се топи. Тя едва успя да се придвижи достатъчно бързо и да отвори, преди цялата врата да се превърне в плътен блок от тлеещ метал. Като изтича презглава надолу по късите стълби и изпълзя навън на колене, тя се хвърли напред по ръце. С въздишка на облекчение запрати мълнията си на единственото място, което можеше спокойно да разцепи — земята.
След няколко секунди почувства как я повдигат от милостивата земя и я отнасят.
— Ранена ли си? — попита Лукас тревожно.
— Само дяволски уморена — въздъхна тя, малко изненадана от себе си, че използва думата дяволски. Беше твърде отпаднала, за да й пука. — Наистина, остави ме долу — настоя, когато той не реагира. Лукас спря и я закрепи на краката й. Тя облиза зъбите си с език, а после и небцето си.
— Божичко, умирам от жажда! И май знам защо! Това е като мълния, нали? Следователно това значи, че произвеждам електическото… искам да кажа елерическото… искам да кажа мълнията — като отделям водата от тялото си! Това обяснява всичко каза тя: долови, че звучи като мажоретка, която внезапно е проумяла как са изработени помпоните й.
— Хелън? Плашиш ме. Ела, седни, моля те. Имаш ли нужда от нещо? — попита Лукас, като я накара да го погледне в очите. Тя сякаш още мяташе искри.
— Наистина имам нужда от нещо — каза тя, като се мъчеше да овладее говора си и замаяния си ум възможно най-добре. — Трябва да ти кажа какво става, за да не се избием случайно помежду си заради някое тъпо недоразумение, и имам нужда да ми обещаеш, че ако ти кажа, няма да пребиеш никого.
— Не мисля, че тази сделка ми харесва — каза той скептично.
— Кофти.
Той все пак се съгласи с кимване. Хелън се огледа наоколо за миг, а после реши да седне на най-горното стъпало на външните стълби, преди да падне.
— Зак ме е видял да преследвам Креон. Пусна няколко доста заплашителни намека в клас онзи ден за мен и за теб, и колко ненормално бързи и силни сме всички. Сега все се опитва да ме заговори насаме и мисля, че може би ще се опита да ме изнудва, или нещо подобно. Изплъзвах му се възможно най-дълго, защото…
— Колкото по-дълго отлагаш, толкова по-вероятно е цялото нещо да се превърне в голяма небивалица, и никой и без друго да не му повярва — довърши Лукас вместо нея с разбиращо кимване.
— Правилно. Толкова си умен — удиви се Хелън.
— А твоят мозък е изпържен — каза Лукас, като й се усмихна снизходително. Усмивката се стопи. — Заради мен. Такъв съм идиот — промърмори той, като сведе поглед към ръцете си, които се присвиваха.
— Поправка: ти си ревнив идиот и това трябва да се промени незабавно — отвърна Хелън сериозно, все още чувствайки се замаяна, но вече преборваща се с усещането. — Нямаш причини да ревнуваш. Казах ти, че не искам никой, освен теб. Никога не съм искала някой друг.
— Цял живот си живяла само на този остров, още нямаш представа какво значи „никой“ — въздъхна той. — И нямаш представа колко… привлекателна не е точната дума. Не описва напълно въздействието, което оказваш върху мъжете. Върху мен. Виж, Хелън, не съм ревнивец, наистина. Всички останали момичета, с които съм излизал… — Лукас замълча, без да довърши, пое си дъх и преподреди мислите си, преди да започне отново.
— Знаеш ли, никога не съм вярвал в онази история с „Човека, предизвикал потеглянето на хиляда кораба“. Някога мразех тази част от „Илиада“. Дори й се присмивах — каза той. После направи пауза и поклати печално глава, като вдигна очи към небето за миг, ритайки се мислено. — Нелепо е, като се замислиш. Десетгодишна война само защото някакъв егоистичен бъзльо избягал с невярна жена. Това ме разгневяваше и мразех Парис и Елена, задето са проявили такава слабост. После направих нещо много, много глупаво. Зарекох се, че никога не бих направил същите избори като тях — че на тяхно място бих бил по-силен. После, две седмици по-късно, видях лицето ти за първи път.