Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Следващите няколко дни бяха блажени и Хелън чувстваше спокойствие, каквото не беше изпитвала, откакто семейство Делос бяха пристигнали на острова. Сякаш някой беше сложил във водата съчетание от Испанска муха и „Прозак“. Хелън продължаваше да тренира следобед, но докато дните минаваха без знак, че Креон се е върнал на острова, тя откри, че забравя за опасността. Единственият, който сякаш оставаше неуязвим за доброто настроение, което витаеше във въздуха, беше Зак. Той постоянно се опитваше да заговори Хелън насаме, но тя го отбягваше, което не беше особено трудно, когато я охраняваше семейство полубогове. И въпреки това усещаше, че всеки път, когато се измъкнеше от него, той се изпълваше с все по-голяма и по-голяма омраза.
Хелън се надяваше, че ако продължи да избягва цялото споменаване на ситуацията достатъчно дълго, никой няма дори да помни как е рухнала, след като е преследвала някакъв гол до кръста непознат. Надяваше се, че ако го избягва достатъчно дълго, Зак ще забрави и ще се откаже. Вместо това обаче поведението му ставаше все по-настоятелно. Последното, което Хелън искаше, беше да каже на Лукас и да направи проблем от ситуацията. След целия онзи инцидент, когато тя се оплака как Хектор се бе опитал да я удави и в хода на този опит е съсипал телефона й, Лукас с радост бе хвърлил един хубав пердах на братовчед си на току-що завършената арена, а час по-късно разделилият се с няколко зъба Хектор беше връчил на Хелън нов телефон, за който тя беше почти сигурна, че е достатъчно мощен да задвижи сателит в орбита.
Поведението на Зак обаче не даваше възможност на Хелън да го предпази. Колкото повече се опитваше да я хване натясно, толкова по-мнителен ставаше Лукас, докато неизбежното се случи. След училище в сряда, докато вървеше с Хелън към пистата за бягане, Лукас видя Зак да се мотае наблизо. Когато видя Лукас, Зак смени посоката и влезе в момчешката съблекалня, но не преди подозрителното му държание да бъде забелязано.
— Зак преследва ли те? — попита Лукас с широко отворени очи.
— О, не. Просто мисля, че иска да говори с мен за нещо — каза Хелън, сякаш не беше важно. Затвори уста, преди да успее да каже твърде много.
— Да, сигурно — каза Лукас с подигравателна усмивка, а сините му очи станаха почти черни, когато долови неистинността в думите й. — Има ли някаква причина, поради която Зак да мисли, че може би си необвързана?
— Не! Чакай, какво? — заекна Хелън, без да разбира гнева на Лукас.
— Казала ли си му, че с теб не сме истинска двойка, защото отказвам да… — той млъкна, без да се доизкаже, и прокара рязко ръка през косата си, като крачеше в кръг. — Какво казваш на хората за нас? — Очертанията на тялото му започнаха да се размазват, докато разпръскваше нервно светлина наоколо.
— На никого нищо не съм казвала! — възкликна Хелън; гласът й изтъня и се извиси до неестествено висок регистър.
— Да не се опитваш да ме накараш да ревнувам или просто си толкова разстроена, че вече си търсиш някой друг? Някой, който ще ти се отдаде? — Беше толкова ядосан, че Хелън едва го виждаше, докато очертанията му започваха да се размиват и да изчезват, но тя също беше ядосана.
— Не си търся никого друг! — изрева му тя.
Лукас неволно отстъпи назад, докато се взираше в ореола от бледосиня светлина, пукаща около главата и ръцете на Хелън. Нейните мълнии изглежда не реагираха на способността на Лукас да контролира светлината, и когато изкривените форми, които създаваше, бяха отблъснати от металическото сияние на Хелън, той беше принуден да засенчи очи.
— О, боже — изписка тя нервно. Изпита чувството, че се спуска по най-стръмния склон от трасето на увеселително влакче — и точно щеше да падне.
Рязко изпъна ръка настрани, за да се закрепи. Лукас пристъпи напред да я улови, но благоразумно се спря, преди да я докосне и да бъде убит от електрически удар. После синята светлина угасна, сякаш някой беше натиснал електрическия ключ, и Хелън се пльосна на пода като недопечено суфле.
— Чувствам се ужасно — каза му тя, с объркано изражение на лицето.
— Ти… заземена ли си вече? — попита я той, почти вибриращ от тревога.
Хелън погледна пода и се изкикоти като обезумяла, тъй като електричеството, протичащо из тялото й, гъделичкаше мозъка й.
— Не. Това е балатум — каза тя, като плесна с длан по изолиращия под. Зрението й плуваше в статично електричество. — П-п-прав беше. Трябва да се науча да използвам това. — Трябва да се отърва от тази енергия незабавно.