Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Не искам да изпържвам петдесет души. Петдесет картофа по може. Кой не би искал петдесет пържени картофа? Вкусно — каза Хелън. Почувства как се ухилва глуповато.
— Електричеството я кара да се чувства малко объркана — обясни смутено Лукас на братята и сестрите си. — Надявам се, че не е лошо за нея.
— Проблемът не е в силния заряд, Лукас. От жестокото обезводняване е! — упрекна го Касандра. — Тялото й е устроено така, че да се справя с електричеството. Пресушаването на течностите от тъканите я кара да се чувства замаяна. А това не е трайно, нито ще й навреди, така че спри да се тревожиш.
В кухнята Хелън подложи устни под крана. Всички търпеливо я чакаха да се напие до насита, докато се взираха един в друг зад гърба й. Можеше да почувства страха им. Именно затова поначало беше потискала силата си. Тази сила беше толкова мощна, толкова разрушителна, че беше невъзможно някой да й се довери.
Хелън затвори крана и се обърна да застане с лице към тях.
— Да не би току-що да изкарах ума на всички? — попита тя.
— Да — каза Лукас: лицето му беше като маска. Гърлото на Хелън се сви, а цялото й тяло застина неподвижно. Не откъсваше очи от Лукас, но чакаше, който и да е от тях да я упрекне, че е стигнала твърде далече. Лукас я погледна и й се усмихна. Усмихна се, сякаш се гордееше с нея.
— Но това е наш проблем, не твой — каза той твърдо. — Няма нищо нередно в това, което можеш да правиш. Няма нищо нередно с теб.
— Плюс това, бас държа, че наистина те бива да правиш пържени филийки — добави Ариадна.
— Истинският въпрос обаче е, дали може да ги направи, без да ги прегори? — попита Джейсън, сякаш беше някакъв гуру по въпроса с пържените филийки. Хелън местеше поглед от едно към друго лице: сърцето почти я заболя от признателност, когато навсякъде, където се спряха очите й, не откри нищо друго, освен приемане и съчувствие.
След тези приказки за пържени картофи и филийки, всички вече мислеха за нещо „вредно“ за похапване, затова се отправиха към една местна семейна закусвалня за хамбургери край брега. Когато Хелън и Лукас се приближиха до плота, касиерката посегна да докосне колието на Хелън.
— Ах, какво морско конче! Обожавам морски кончета — възкликна въодушевено жената, като вдигна ръка да го докосне и смутено я отпусна отново. Хелън й благодари — защото щеше да се почувства груба, ако не го направеше — даде поръчката си на Лукас и после двамата седнаха в едно от сепаретата, където се спогледаха объркани.
— Колието ти не е морско конче, сърце е — възрази разпалено Лукас.
— Какви ги приказваш, Люк? — каза Хектор: звучеше пренебрежително. — Колието на Хелън представлява раковина. Винаги е било това, макар че го забелязах едва днес. Странно — каза той, като сбърчи объркано лице.
— Неее — каза Джейсън с гримаса на несъгласие. — Ягода е. Точно го гледах тази сутрин.
— Сърце е — настоя Лукас.
— Всички ли са си изгубили ума? Тя носи златен ключ с монтирани един до друг рубини отгоре — каза Ариадна, като протегна ръка да го докосне. — Което, между другото, смятам за наистина прекрасно.
Хелън, все още леко замаяна от обезводняването, стана и отиде при двама напълно непознати в друго сепаре. Усмихна се на двамата шокирани туристи, посочи колието си и попита мъжа най-близо до нея на какво му прилича украшението.
— Роза. Разбира се — каза той с изпълнена с надежда усмивка. Приятелят му се наведе и погледна, сякаш беше привлечен от украшението.
— Това е медальон — каза той с отнесено изражение. — Точно какъвто носеше майка ми.
— Благодаря — каза им Хелън, после се обърна и се върна на масата си, като сви рамене. — Всички грешите, с изключение на Лукас. Мама ми е подарила този талисман, когато съм била бебе. Това е сърце и никога не съм носила нищо друго, освен това сърце, от… сигурно от цяла вечност.
— Точно това виждам! — каза Касандра, сякаш току-що бе разрешила някаква загадка. — Чудех се за какво говорят всички останали!
Хелън седна отново до Лукас.
— Аз лично мисля, че всички виждате каквото искате да видите.
Устата на Касандра увисна отворена:
— О, богове! Тя осъществява проекция! Затова всички са толкова весели и изведнъж започнаха да скачат един върху друг, сякаш е любовният сезон в зоологическата градина — каза тя. Очите й бяха широко отворени. Тя погледна Хектор: — Трябва да се прибера вкъщи незабавно.