Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Малката Дорит кротко погледна към сестра си, но не я прекъсна. Фани измъкна носната си кърпичка и сърдито избърса очи.
— Аз не съм родена там, където си ти, нали така, Еми, и вероятно това се е отразило. Мое мило дете, като се отървем от чичо, ще ти разкажа всичко. Ще го оставим в ресторантчето, където обядва.
Повървяха с него, докато стигнаха до една мръсна витрина в мръсна улица, която бе съвсем замъглена от парите на горещо месо, зеленчуци и пудинги. Но все пак тук-там се провиждаше по някой пържен свински бут с избили по него капчици от подправки и лук, в металическа тава, преляла от мазнина; в други подобни тави се готвеха парчета говеждо, йоркширски пудинг, пълнено телешко филе, нарязано на парчета, прясно сварена шунка, пържени картофи в плитък съд, слепени от собствената си мазнина, една-две тенджери с варени зеленчуци и други забележителни деликатеси. А вътре се виждаха няколко дървени прегради, в които онези купувачи, които намираха за по-удобно да отнесат храната си вместо в ръката в стомаха, опаковаха необезпокоявани покупките си. Докато разглеждаха всичко това, Фани отвори чантичката си, измъкна от тази съкровищница един шилинг и го подаде на чичото. А чичото, след като известно време не го и погледна, усети какво ще му предложи той и като промърмори: „Обяд ли? Ха! Да, да, да!“, бавно потъна в изпаренията.
— А сега, Еми — каза сестра й, — ела с мен, ако още имаш сили да вървиш, да отидем на Харли Стрийт, Кавендиш Скуеър.
Погледът, с който съпроводи обявяването на този адрес в аристократическия квартал, и начинът, по който отметна новата си шапка (по-скоро безвкусна, отколкото полезна), накараха сестра й да се зачуди; но тя изяви готовността си да тръгнат към Харли Стрийт и те насочиха стъпките си нататък. Щом стигнаха до това богаташко място, Фани посочи една от най-хубавите къщи и като почука на вратата, попита за мисис Мърдл. Лакеят, който отвори вратата, макар да бе с напудрена коса и да се придружаваше от други двама лакеи, също толкова напудрени, не само не скри, че мисис Мърдл си е в къщи, но покани Фани да влезе. Фани влезе заедно със сестра си; и те се качиха на горния етаж с един напудрен лакей пред тях и друг напудрен зад тях и бяха оставени в една полукръгла приемна, една от няколкото приемни, в която имаше папагал, кацнал на външната страна на златната си клетка, който се крепеше на човката си, вирнал тънки крака нагоре, и заемаше най-странни положения във въздуха. Тази странност се наблюдава и с някои птици от човешкия род, когато се катерят по позлатена тел.
Стаята бе много по-разкошна от най-разкошните представи на малката Дорит и би изглеждала точно тъй разкошна и скъпа в очите на всекиго. Тя с удивление погледна към сестра си и щеше да я запита, ако Фани не бе смигнала предупредително към вратата за другата стая, покрита със завеса. В следващия миг завесата се разклати и една дама, привдигайки я с отрупаната си в пръстени ръка, я пусна зад гърба си, когато влезе.
Дамата не беше свежа и млада благодарение на природата, но изглеждаше свежа и млада благодарение на своята прислужничка. Тя имаше големи бездушни хубави очи и тъмна бездушна хубава коса и един голям бездушно хубав бюст и бе съумяла да изтъкне всяко едно от тези неща по най-очебийния начин. Дали защото бе настинала или пък защото й отиваше, тя бе вързала през главата си и отдолу под брадичката една голяма бяла панделка. И ако някога е съществувала бездушна хубава брадичка, която да е изглеждала тъй, сякаш никога ничия мъжка ръка не я е „пощипвала“, казано простонародно, то това беше брадичката, прихваната тъй плътно и стегнато от тази копринена юзда.
— Мисис Мърдл — каза Фани, — представям ви сестра си, мадам.
— Драго ми е да се запозная със сестра ви, мис Дорит. Не знаех, че имате сестра.
— Не съм ви казвала, че имам — отговори Фани.
— Ах! — мисис Мърдл присви малкото пръстче на лявата си ръка, сякаш каза: „Пипнах ли те. Знаех си, че не си!“ Тя обикновено жестикулираше само с лявата ръка, защото двете й ръце не образуваха чифт — лявата беше много по-бяла и по-пухкава от другата. После добави: — Седнете — и се настани удобно в гнездо от червени и златни възглавници на отоманката до папагала.
— И тя ли е артистка? — попита мисис Мърдл, оглеждайки малката Дорит през своя лорнет.
Фани отвърна, че не е.